Резюмета Правец 2016

Специализирана  Болница за Активно лечение по Онкология – ЕАД

София, кв. Дървеница, ул. “Пловдивско поле” № 6

Отд. ”УНГ-болести”

akirilova@sbaloncology.bg

Цел: Да  въведем   метод  за  комуникация между трахеостомирани пациенти и медицинския персонал, осигуравящ здравни грижи

Материали: Анализ на здравните грижи при онкологично болни с трахеостома в отд. „УНГ-болести” в СБАЛО. Обучение на пациентите за използване на помагало за визуален и текстов контакт /цветна палитра от различни цветове – всеки цвят съответства на определено оплакване/. Проследяване и сравняване на вегетативните реакции – артериално налягане, пулс, пристъп на кашлица, задушаване, зачервяване, повишение на секрецията, запушване на канюлата, моторно безпокойство и раздразнителност. Отчитане времето за установяване на контакт. Сравняване на резултатите от нивото и качеството на постигнатата комуникативност между пациентите и персонала.

Методи: Документален, анкетен, статистически

Резултати: При проследяване на вегетативните резултати на двете групи /опитна и контролна / се установиха статически значими и незначими показатели.

Изводи: Потвърждаваме сложността на общуване при ларингектомирани болни. В процеса на общуване, в следствие на стреса, се проявяват вегенативни реакции, които могат дори да причинят влошаване на състоянието им. Доказваме необходимостта от предварително информиране и обучение с помагало за визуален и текстови контакт. Използването му би улеснило комуникацията, не само при онкологични пациенти с трахеостомия, но и при пациенти с други заболявания –  неврологични, белодробни, травматични увреждания. Може да се препоръчва и в домашни условия, където би улеснило социалните им контакти.

Ключови думи: Здравни грижи, трахеостомиран пациент, медицински персанол, вегетативна реакция, общуване, комуникация

Мед. сестра Милка  Маринова, Мед. сестра Елена Аврамова

Клиника по обща и коремна хирургия.

Специализирана болница за активно лечение по онкология-ЕАД.

гр. София,улица „Пловдивско шосе“ №6.

Цел:Да се предоставят качествени пред и следоперативни  сестрински грижи при пациенти с тонзилектомия

Материали:Хоспитализирани пациенти за оперативно лечение на сливици, след чести хронични боледувания. Необходима медицинска  и сестринска документация – история на заболяването,тетрадка за новоприети болни,рапортнатетрадка,тетрадка за требване на храна,картонче с назначения, фишове за изследвания.

Ключови думи:Имунологичен орган,ангина,хроничен тонзилит,кръвотечение,сестрински грижи в предоперативния и следоперативния период,технически фиш.

Валентина Костова–Мед. сестра ОФДСЗБЗ,

Маргарита Шейнова – Ст. мед. сестра, Гръдна хирургия

СБАЛ по онкология-ЕАД гр. София ул. „Пловдивско  поле“ № 6

Фибробронхоскопска диагностика  се прилага при  болни установени с СТ-изследване -в напреднал /3-ти и 4-ти стадий/,което е 10-15% от новозаболелите болни с карцином на ларингса и хиполарингса .

При фибро-ендоскопското изследване се очертават точните граници на тумора, като се постига морфологична верификация /85%-90%/ при щипкова и четкова биопсия.При ларингиалните и хипофарингиални тумори се оглежда /крушовиден синус,задна ларингиална стена,ретрокрикоидна област/.

Най-често срещаната морфологична диагноза е / диференциран спиноцелулларен карцином/.

Поставянето на точна диагностика води до комплексно лечение при онкологичното заболяване /оперативно,лъчетерапевтично и химиотерапевтично, като в повечето случаи на хипофарингиален карцином е комбинирано,едновременно се провежда лъчетерапия и химиотерапия.

Тези  болни винаги се налага да бъдат трахеостомирани /преди лъчетерапията и преди оперативната интервенция ларингектомия/.Болните са с трахеостомна канюла.

Фиброендоскопско лечение – то може да се разглежда в два аспекта:

-по спешност-/бронхоаспирация/

-електро или лазерна реканализация.

Ключови думи: ларингс, хипофарингс, фибробронхоскопия, бронхоаспирация,        реканализация

„Комплексен онкологичен център-Ваца“ ЕООД – гр. Враца

Гр.Враца-3000

Бул.“2-ри юни“ 68

E-mail: karolina_ilieva@yahoo.de, GSM: 0886986915, тел. 092/669148

Карциномът на ларинкса е на шесто място по честота на раковите заболявания. Броя на новозаболелите зависи от географското положение, от социалните, икономическите и етническите различия. Най-често болестта поразява хората между 65 и 69 години като мъжкият пол преобладава. При 70% от случаите, заболяването се открива в трети или четвърти стадий.90%от хистологичния резултат показва – плоско-епителен карцином, който дава лимфогенно метастазиране.5-годишната преживяемост е 65%-100%.

Най-честата причина за заболяването е злоупотребата с алкохол и продължителното тютюнопушене/ цигареният дим съдържа над 50 канцерогенни агенти/. Заедно с това, все повече значение придобива и инфектирането с HPV вирус, особено HPV-16.

Симптомите първоначално са незначителни – дразнене в гърлото, хронична кашлица, промяна в гласа, затруднено дишане в по-късен стадий,чувството за чуждо тяло в областта на гърлото, задух. Нетипичните и не добре изразени оплаквания водят до късно откриване на болестта.

Протичане и прогноза:Независимо  от терапията – при 9%до12% се появява рецидив, най-често свързан с далечни метастази. 90%от  рецидивите и метастазите се срещат в първите две години от поставянето на диагнозата.Рискът от появата на втори тумор е между10% и 20%.Поради тази причина, грижите за пациентите със злокачествени заболявания трябва да е непрекъсната, като се спазват интервалите на контролните прегледи. Самите пациенти също носят отговорност за състоянието и те трябва да са активната страна в лечебния процес.

К.Цветанова, Д. Юлиева, Д.Симова, В.Пакова, Из.Георгиева, Ив.Петкова

УМБАЛ ”Д-р Г. Странски” ЕАД, Онкологичен център-гр. Плевен

Пациентите с големи по обем хирургични операции свързани с тумори в областта на лицето и шията, често се нуждаят от реанимационни грижи в ранният следоперативен период.

Няколко са причините, които налагат строг реанимационен мониторинг при тази група болни:

–         Затруднено дишане и асфиксия, които се наблюдават след разширени и комбинирани операции.

–         Често срещани са случаите на нарушено мозъчно кръвообращение, което се развива след резекция на v. jugularis int. или след изрязването на тъканите около нея. Това причинява развитието на цианоза и оток на лицето.

Проблемите в ранният следоперативен период са свързани и с обструкция на дихателните пътища причинени от:

–    Хематоми, възникващи в следствие на кръвотечение.

–         Оток на дихателните пътища.

–         Дисфункция на гласните връзки в резултат на травми на възвратния нерв.

Необходимостта от профилактика на шока, следоперативните пневмонии, нагнояването на оперативната рана, санирането на трахеобронхеалнотo дърво при трахеостомирани болни, както и осъществяването на рационално хранене поставят редица изисквания към реанимационните грижи в следоперативният период.

Ключови думи: реанимационни грижи, тумори на лице и шия.

За това, оценката на дихателните пътища трябва да се извърши още в предоперативният период при съхранено съзнание и спонтанно дишане, за да се избере онзи анестезиологичен метод, който ще даде възможност за безопасното протичане на анестезията.

Ключови думи: „трудни дихателни пътища”, анестезия, тумори.

„КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР ВРАЦА“ ЕООД

Адрес: гр. Враца-3000, бул.“ 2-ри юни“68, GSM: 0887303650, тел.092/669140

E-mail:vanyakoleva72@abv.bg

Ракът на главата и шията включва всяко онкологично заболяване,засягащо главата и шията без мозъчните тумори и тези на очите. Най честите области ,в които се появява заболяването са: устна кухина 42%, фаринкс 35% и ларинкс24%.Ракът на главата и шията е шестата  по разпространение локализация,която засяга повече мъжете.

Лъчелечението е част от комлексното лечение на тези заболявания,което се използва самостоятелно или в комбинация с други терапевтични подходи.

Ракът засяга ежедневието на пациентите в много отношения- може да промени връзките,чувствата, най – вече  хранителните навици по време на лечението.В този момент е важно да се поддържа една добре балансирана диета.

Загубата на тегло при пациентите може да е пряк резултат от самия рак или от страничните ефекти на различните видове лечение.

Здравословното хранене  и разнообразен хранителен режим по време на лечението, ще даде на организма необходимите запаси ,които ще помогнат да се запазят собствените сили и ще подържат устойчивостта към инфекции,а също така ще попречат на загубата на телесна маса.

Препоръките за адекватен прием на хранителни вещества и достатъчно калории ще доведе до по успешно лечение и  лесно справяне със страничните ефекти от терапията.

Ефтимова Д., Кирилова Ан.

Специализирана болница за активно лечение по онкология – ЕАД

Гр. София, кв. Дървеница, ул. „Пловдивско поле“ № 6

Отделение „УНГ-болести“

Цел: Бързо следоперативно възстановяване на ларингектомирани пациенти  с оглед професионалната им и социална реинтеграция

Материали: Кратка характеристика на злокачественото заболяването – клинична симптоматика и диагностика. Проучване на причинно-следствената връзка между рисковите фактори и новообразуванията сред мъжете на базата на подпълнени анкетни листове. Следоперативни грижи при оперирани пациенти по изготвени технически фишове – хранене чрез назо-гастрална сонда, смяна на трахеостомна канюла и превръзка

Методи: Документален, Социологически (интервю), Статистически

Резултати: Предприемане на мероприятия за промоция на здравето, профилактика и повишено внимание на пациенти даващи индикации за част от симптоматиката на рака на ларинкса. За бързото възстановяване на болните след ларигектомия от съществено значение е доброто и внимателно отношение към пациентите – ранното раздвижване, обезбобяване, следенето на важните жизнени показатели, грижа за хигиената,  следенето на дренажите и не напоследно място обучение на пациентите за тяхното възстановяване и поддържане на трахеостомната канюла в домашни условия.

Ключови думи: Здравни грижи, рак на ларинкса, ларингектомирани пациенти, трахеостомна канюла, назо-гастрална сонда.

Неврохирургична и Онкологична клиника, УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД гр. Плевен, 5800 гр. Плевен, ive_petkova@abv.bg, тел. 0879066651

Кореспондиращ автор: Ивайла Петкова, ive_petkova@abv.bg, тел. 0879066651

УМБАЛ Д-р Г. Странски ЕАД гр. Плевен разполага с Клиника по неврохирургия и онкологична хирургия, Отделение по лъчеление и по химиотерапия за лечение на пациенти с тумори на главния и гръбначен мозък, и гръбначен стълб.Туморите на гръбначния мозък са 8-9 пъти по-редки от туморите на главния мозък. Всяка година се регистрират 10-15 нови случая на първични тумори на главния и гръбначен мозък, и гръбначния стълб за всеки 100 000 души. Неврохирургичната оперативна интервенция е най-често първата стъпка в лечението на мозъчните тумори. Проучването има за цел да покаже, че природата на туморните образования определя зависимостта от понататъшно лекуване. Пациентите с туморни образования се нуждаят от професионални знания и грижи от лекарите по неврохирургия, лъче- и химиотерапия, така и от специалистите по здравни грижи, невропсихолози, социални работници и рехабилитатори. Проучени са ретроспективно за тригодишен период пациенти с туморни образования лекувани в Неврохирургична и Онкохирургична клиника, Лъче- и химиотерапия на ”УМБАЛ – Д-р Георги Странски” ЕАД, Плевен. Използвани са: документален, математически, статистически методи – алтернативен и графичен анализ.

В голяма част от случаите хирургичната интервенция е първата важна стъпка от лечението на тумора. Нехирургичното лечение включва редица похвати – наблюдението и прилагането на медикаменти, които намаляват симптомите, причинени от тумора; лъчетерапия и химиотерапия. Прогнозата за изхода от това тежко заболяване зависи от редица фактори – вида на клетката, локализацията и малигнеността.

Мария Костова Иванова – Психолог-консултант КОЦ  ВРАЦА–ЕООД

e-mail: maraki1978@abv.bg

тел.0899334345

Когато попаднем в ситуация на свръхнапрежение и на пръв поглед нерешими проблеми ние хората изпадаме в криза. За да знаем как да се справим с тази криза и да излезем от нея е добре за де запознаем с фазите през, които тя преминава и промяната на поведението ни.

За пациента и болногледача е от голямо значение да се запознаят с тези фази за да оценят до някъде промените на настроенията, емоциите и физическото състояние и да ги различават и да бъдат способни  да разбират  собствените си реакции.

Пациентите  често казват, че най-трудното нещо при рака е не самата болест, но и редуващите се чувства на несигурност и страх.

Думата “справяне ” се използва за да изрази начина, по който ние се държим и реагираме в една проблемна ситуация с цел да преодолеем, намалим или приемем заплахата или изискването, което ситуацията носи. Да се справяме означава да използваме различни стратегии за да преодолеем вътрешната уязвимост и външния стрес.

Думата “криза” идва от гръцкия език и означава внезапна, неочаквана промяна, бедствен обрат на събитията или нарушения. Днес думата “криза” се използва най-вече за описване на начина на реакция на събития, които водят до внезапни и неочаквани промени. Събитията не е нужно да бъдат негативни, но по-скоро, да носят заплаха. Събитията, които отключват кризисни ситуации могат да бъдат от различен характер. Всички ние сме се срещали много пъти с тях.

Те могат да бъдат свързани с нормалния начин на живот, с раждането на деца, с растежа на децата, с остаряването или със смъртта на някого.Ако събитието е заплашително и води до чувство, че сме изоставени, до чувство на тъга, отчаяние, празнота, ярост, безсмислие, страх, несигурност, хаос и чувство, че сме загубили контрол, то ние сме попаднали в кризисна ситуация.

1.Протичането на кризата обикновено се разделя на четири фази – фаза на шок, фаза на отговор, работна фаза и фаза на преориентиране.

Фаза на шок:Отначало всичко изглежда напълно недействително. Цялата ни енергия отива в опити да открием нашето местоположение в живота. Гледани отстрани ние можем да изглеждаме спокойни, почти равнодушни, но зад фасадата цари хаосът. В този момент мозъкът е блокиран и не е способен да приема информация.

    Фаза на отговор:Не след дълго фазата на шока преминава в една по-малко хаотична, но по-болезнена фаза – фазата на реакция. Ние съзнаваме ситуацията и изпитваме силно отчаяние. Опитваме се да намерим смисъл в хаоса, правим опити да се срещнем с роднини. Не е рядко и чувството на вина.

Работна фаза:Болезнените чувства отминават и се заместват от конструктивно мислене.

Ние отново започваме да гледаме напред.

   Фаза на преориентиране:В последната фаза си възвръщаме известен контрол над ситуацията. Ние сме способни да гледаме на живота и неговите бъдещи възможности по-положително.

Ключови думи: криза, справяне, фази,чувства, реакция, стрес.

Маргарита Тодорова, УМБАЛ”Д-Р Г.СТРАНСКИ” ЕАД ПЛЕВЕН, ОТДЕЛЕНИЕ ПО ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ

В днешно време технологията която се използва за провеждане на Лъчелечение е вече толкова напреднала, че снопа лъчи могат да бъдат адаптирани към формата на тумора и доставени до облъчваната  област с много висока степен на прецизност и интензитет.

Цел:  Да представим съвременните възможности на лъчетерапията  за трайно оздравяване или облекчаване на редица оплаквания (болка,притискане на околни тъкани и органи) за подобряване  качеството на живот.

Материали и методи: В наше време апаратите за облъчване осигуряват голяма прецизност,точност и акуратност при извършване на лечението с йонизиращи лъчи.Пациентът не е опасен за своите близки, не е източник на лъчение.

Резултат:Високо качество на живот и удължаване на преживяемостта,  туморен контрол.

Заключение:Съвременната апаратура дава  възможност за лечение с променлив интензитет на дозата ,което позволява да се прилагат значително по-високи дози на лъчелечение  при максимално запазване на здравите органи и тъкани.

Ключови думи:лъчелечение,съвременни технологии,прецизност,облъчване

 Николова Д., Кирилова Ан.

Специализирана Болница за Активно лечение по Онкология – ЕАД

София, кв. Дървеница, ул. “Пловдивско поле” № 6

Отделение „Ушно-носно-гърлени болести”

dnikolova@sbaloncology.bg; akirilova@sbaloncology.bg

Цел: Проследяване поведението при пациенти със злокачествено заболяване на ларинкса, след съобщаване на диагнозата. Промяната, към която трябва да се приспособят води до стрес. Стресът, като физиологичен и психичен процес по време  на боледуването.

Материали: Наблюдаваните различни поведенчески реакции от страна на болните се определят от отношението им към болестта и нейното възприемане,  влиянието й върху тяхната личност и психика. Психичното реагиране по време на болничният престой се дели на два етапа – етап на доминиране на сетивните спътници на болестта и етап на организиране на волята.

Резултати: Психологичните реакции на болните по време на боледуване и моделите за справяне с болестта ще помогнат на медицинския персонал за избор на подходящ индивидуален подход към пациента за справяне с емоциите и нагласите му и съответно предоставяе на възможност за прилагане  на ефективно лечение.

Ключови думи: Рак на ларинкса, ларингектомия, онкоболни, болка, страх, тревожност, срам, проява на гняв, депресия, медицински персонал

С.Иванова, Е.Алдев                              Консултант: Д-р Д.Кацаров

Клиника по лъчелечение, Специализирана болница за активно лечение по онкология – ЕАД, гр. София, България

Пациентите, подлежащи на перкутанно лъчелечение (ПЛЛ) в областта на главата и шията са с тумори на ларинкса, езика, бузата, пода на устната кухина, горната и долна челюст, венците, паротидните жлези и епифарингса.

Клиниката по лъчелечение има следните уредби за ПЛЛ:

– ЛУ PRIMUS, ЛУ CLINAC-1, ЛУ CLINAC-2, ТОМОТЕРАПИЯ и ТГТУ TERABALT-80.

Туморите на главата и шията са около 4 % от общия брой на злокачествените заболявания.

След консултация с лекар, на пациента се назначава лъчелечение.

Подготовката на пациента започва със скенер с цел анатомо-топографско планиране. Изработва се индивидуална термопластична  маска, служеща за фиксиране на главата и шията, което осигурява възможност за по-прецизно апликиране на дневната огнищна доза (ДОД) в определения от лекаря обем. Маркира се референтен срез, служещ като основен репер при облъчване на пациента. След скенера се очертава обема подлежащ на лъчелечение, както и критичните органи, които за заболявания в областта на главата и шията, според локализацията са миелон, върхове на бял дроб, мандибула, паротидни жлези, външен и вътрешен слухов отвор и мозъчен ствол. Техниките, които се използват при облъчване на обемите за глава и шия са IMRT (Модулирано по интензитет лъчелечение) с интегриран boost, при нужда, и 3D конформално лъчелечение, при което полетата са насочени към мишенния обем за получаване на терапевтичната доза.

Облъчването на пациентите се извършва на линеен ускорител. Болният се центрира по референтния срез и се прави верификация на позиционирането на пациента с помощта на рентгенова графия, MV образ или CBCT. Образите от референтния срез и моментното изображение се наслагват и се изравняват по костен или мекотъканен репер. Така сме сигурни, че облъчването ще бъде точно в планирания обем. След това се пристъпва към апликиране на определената ДОД. Броят на облъчванията продължава до достигане на терапевтичната доза, назначена от лъчетерапевта според диагнозата, хистологията на тумора, TNM-класификацията и общото състояние на пациента.

Кореспондиращ автор: Светлана Иванова, Клиника по Лъчелечение, СБАЛО ЕАД гр. София, тел: 0887570887, e-mail: siv__lana59@abv.bg

Христова М¹, Д. Янева¹, Н. Борисова²

¹ Клиника по лъчелечение, ² Клиника по Нуклеарна медицина, СБАЛО-ЕАД, София

Цел: Специфичност в грижите на медицинските сестри за болни при лечение с радиоактивен 131-йод (РАЙ) при щитовиден карцином.

Материал и метод: Медицинската сестра записва в последователен ред болните в листа на чакащите за лечение с РАЙ в рамките на 6 месеца след оперативното лечение. Инструктира се болният за спиране на заместителното хормонално лечение – 20 дни преди определената дата за прием на РАЙ и др. Старшата м. сестра на Отделението по брахитерапия контролира движението на РАЙ с цел диагностика и лечение в СБАЛО-ЕАД, като приемане, съхраняване до използване, лечение и съхранение на открити радиоактивни източници (ОРАИ). РАЙ се прилага в две форми: течен или капсули с активност (A) от 2 до 50, 100mCi. След проверка целостта на опаковката – флакона или капсулата, обем или брой, A – 100% в деня и часа на производство, РАЙ се заприходява в хранилище за ОРАИ.

Резултати: Болният попълва „Информирано съгласие за лечение с радиоактивен йод” след инструктиране за престоя в отделението в зависимост от предписаната доза и А на източника, изчислена в момента на прилагане на РАЙ в радиоманипулационната. Пациентът се изолира за 5-7 дни от близките и останалия персонал в стая при 24 часово наблюдение от м. сестри по график от Отделението по радилогия. Контролира се състоянието на болния, приема на лекарства, храна и хигиенен режим. Пациентът не напуска болничната стая, къпе се поне 1 дневно, поддържа състояние на хиперсаливация, на 3 ден приеме очистително за минимизиране дозата в червата. Сцинтиграфия с терапевтична А се извършва в Клиниката по нуклеарна медицина при изписване, след дозиметричен контрол на болния, помещенията и инвентара. При отчитане на замърсяване, радиоактивните отпадъци се съхраняват в хранилище.

Изводи: Провеждането на най-успешното таргетно лечение в онкологията- радиойодтерапия на болни с щитовиден карцином, изисква стриктно спазване на правилниците за радиационна защита, както от персонала, така и от болния за да защитят себе си и околните от нежелано облъчване.

Mari061960@abv.bg

Марияна Христова, Отделение по брахитерапия, Клиника по лъчелечение, СБАЛО-ЕАД

1756 Пловдивско поле 6