Подобряване комуникацията в ранния следоперативен период при трахеостомирани болниКирилова Ан., Димитрова Ан.
Специализирана Болница за Активно лечение по Онкология – ЕАД София, кв. Дървеница, ул. “Пловдивско поле” № 6 Отд. ”УНГ-болести” akirilova@sbaloncology.bg Цел: Да въведем метод за комуникация между трахеостомирани пациенти и медицинския персонал, осигуравящ здравни грижи Материали: Анализ на здравните грижи при онкологично болни с трахеостома в отд. „УНГ-болести” в СБАЛО. Обучение на пациентите за използване на помагало за визуален и текстов контакт /цветна палитра от различни цветове – всеки цвят съответства на определено оплакване/. Проследяване и сравняване на вегетативните реакции – артериално налягане, пулс, пристъп на кашлица, задушаване, зачервяване, повишение на секрецията, запушване на канюлата, моторно безпокойство и раздразнителност. Отчитане времето за установяване на контакт. Сравняване на резултатите от нивото и качеството на постигнатата комуникативност между пациентите и персонала. Методи: Документален, анкетен, статистически Резултати: При проследяване на вегетативните резултати на двете групи /опитна и контролна / се установиха статически значими и незначими показатели. Изводи: Потвърждаваме сложността на общуване при ларингектомирани болни. В процеса на общуване, в следствие на стреса, се проявяват вегенативни реакции, които могат дори да причинят влошаване на състоянието им. Доказваме необходимостта от предварително информиране и обучение с помагало за визуален и текстови контакт. Използването му би улеснило комуникацията, не само при онкологични пациенти с трахеостомия, но и при пациенти с други заболявания – неврологични, белодробни, травматични увреждания. Може да се препоръчва и в домашни условия, където би улеснило социалните им контакти. Ключови думи: Здравни грижи, трахеостомиран пациент, медицински персанол, вегетативна реакция, общуване, комуникация |
СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ТОНЗИЛИТИ
Мед. сестра Милка Маринова, Мед. сестра Елена Аврамова Клиника по обща и коремна хирургия. Специализирана болница за активно лечение по онкология-ЕАД. гр. София,улица „Пловдивско шосе“ №6. Цел:Да се предоставят качествени пред и следоперативни сестрински грижи при пациенти с тонзилектомия Материали:Хоспитализирани пациенти за оперативно лечение на сливици, след чести хронични боледувания. Необходима медицинска и сестринска документация – история на заболяването,тетрадка за новоприети болни,рапортнатетрадка,тетрадка за требване на храна,картонче с назначения, фишове за изследвания. Ключови думи:Имунологичен орган,ангина,хроничен тонзилит,кръвотечение,сестрински грижи в предоперативния и следоперативния период,технически фиш. |
Фиброендоскопска диагностика и лечение при болни с ларингиални и хипофарингиални тумори в напреднал стадий.
Валентина Костова–Мед. сестра ОФДСЗБЗ, Маргарита Шейнова – Ст. мед. сестра, Гръдна хирургия СБАЛ по онкология-ЕАД гр. София ул. „Пловдивско поле“ № 6 Фибробронхоскопска диагностика се прилага при болни установени с СТ-изследване -в напреднал /3-ти и 4-ти стадий/,което е 10-15% от новозаболелите болни с карцином на ларингса и хиполарингса . При фибро-ендоскопското изследване се очертават точните граници на тумора, като се постига морфологична верификация /85%-90%/ при щипкова и четкова биопсия.При ларингиалните и хипофарингиални тумори се оглежда /крушовиден синус,задна ларингиална стена,ретрокрикоидна област/. Най-често срещаната морфологична диагноза е / диференциран спиноцелулларен карцином/. Поставянето на точна диагностика води до комплексно лечение при онкологичното заболяване /оперативно,лъчетерапевтично и химиотерапевтично, като в повечето случаи на хипофарингиален карцином е комбинирано,едновременно се провежда лъчетерапия и химиотерапия. Тези болни винаги се налага да бъдат трахеостомирани /преди лъчетерапията и преди оперативната интервенция ларингектомия/.Болните са с трахеостомна канюла. Фиброендоскопско лечение – то може да се разглежда в два аспекта: -по спешност-/бронхоаспирация/ -електро или лазерна реканализация. Ключови думи: ларингс, хипофарингс, фибробронхоскопия, бронхоаспирация, реканализация |
КАРЦИНОМ НА ЛАРИНКСА – ЗАЩО СЕ ОТКРИВА ТОЛКОВА КЪСНО! СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗАвтор:Каролина Горанова-Главна медицинска сестра
„Комплексен онкологичен център-Ваца“ ЕООД – гр. Враца Гр.Враца-3000 Бул.“2-ри юни“ 68 E-mail: karolina_ilieva@yahoo.de, GSM: 0886986915, тел. 092/669148 Карциномът на ларинкса е на шесто място по честота на раковите заболявания. Броя на новозаболелите зависи от географското положение, от социалните, икономическите и етническите различия. Най-често болестта поразява хората между 65 и 69 години като мъжкият пол преобладава. При 70% от случаите, заболяването се открива в трети или четвърти стадий.90%от хистологичния резултат показва – плоско-епителен карцином, който дава лимфогенно метастазиране.5-годишната преживяемост е 65%-100%. Най-честата причина за заболяването е злоупотребата с алкохол и продължителното тютюнопушене/ цигареният дим съдържа над 50 канцерогенни агенти/. Заедно с това, все повече значение придобива и инфектирането с HPV вирус, особено HPV-16. Симптомите първоначално са незначителни – дразнене в гърлото, хронична кашлица, промяна в гласа, затруднено дишане в по-късен стадий,чувството за чуждо тяло в областта на гърлото, задух. Нетипичните и не добре изразени оплаквания водят до късно откриване на болестта. Протичане и прогноза:Независимо от терапията – при 9%до12% се появява рецидив, най-често свързан с далечни метастази. 90%от рецидивите и метастазите се срещат в първите две години от поставянето на диагнозата.Рискът от появата на втори тумор е между10% и 20%.Поради тази причина, грижите за пациентите със злокачествени заболявания трябва да е непрекъсната, като се спазват интервалите на контролните прегледи. Самите пациенти също носят отговорност за състоянието и те трябва да са активната страна в лечебния процес. |
Реанимационни грижи при пациенти след големи по обем операции локализирани в областта на главата и шията
К.Цветанова, Д. Юлиева, Д.Симова, В.Пакова, Из.Георгиева, Ив.Петкова УМБАЛ ”Д-р Г. Странски” ЕАД, Онкологичен център-гр. Плевен Пациентите с големи по обем хирургични операции свързани с тумори в областта на лицето и шията, често се нуждаят от реанимационни грижи в ранният следоперативен период. Няколко са причините, които налагат строг реанимационен мониторинг при тази група болни: – Затруднено дишане и асфиксия, които се наблюдават след разширени и комбинирани операции. – Често срещани са случаите на нарушено мозъчно кръвообращение, което се развива след резекция на v. jugularis int. или след изрязването на тъканите около нея. Това причинява развитието на цианоза и оток на лицето. Проблемите в ранният следоперативен период са свързани и с обструкция на дихателните пътища причинени от: – Хематоми, възникващи в следствие на кръвотечение. – Оток на дихателните пътища. – Дисфункция на гласните връзки в резултат на травми на възвратния нерв. Необходимостта от профилактика на шока, следоперативните пневмонии, нагнояването на оперативната рана, санирането на трахеобронхеалнотo дърво при трахеостомирани болни, както и осъществяването на рационално хранене поставят редица изисквания към реанимационните грижи в следоперативният период. Ключови думи: реанимационни грижи, тумори на лице и шия. |
Осигуряване на свободни дихателни пътища за нуждите на анестезията при тумори в областта на лицето и шията К.Цветанова, Д.Симова, Ив.Михайлов, Д. Юлиева, И.Георгиева, И.ПетковаУМБАЛ ”Д-р Г. Странски”ЕАД, Онкологичен център-гр. ПлевенРезюме: Туморите на лицето и шията изискват различно по обем хирургично лечение осъществено посредством обща анестезия. Обикновенно те са големи по размер и локализирани на места, създаващи затруднение при осигуряването на свободни дихателни пътища за нуждите на анестезията. Често бива затруднена флексията на главата и обдишването, което поставя тези пациенти в групата на болните с т. нар.”трудни дихателни пътища”. За това, оценката на дихателните пътища трябва да се извърши още в предоперативният период при съхранено съзнание и спонтанно дишане, за да се избере онзи анестезиологичен метод, който ще даде възможност за безопасното протичане на анестезията. Ключови думи: „трудни дихателни пътища”, анестезия, тумори. |
ХРАНЕНЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ, ПРОВЕЖДАЩИ ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА УСТНАТА КУХИНА И ГЪРЛОТОАвтори: Ваня Данчева – Ст. мед.сестра ОЛЛ, Красимира Динкова – мед.сестра ОЛЛ
„КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР ВРАЦА“ ЕООД Адрес: гр. Враца-3000, бул.“ 2-ри юни“68, GSM: 0887303650, тел.092/669140 E-mail:vanyakoleva72@abv.bg Ракът на главата и шията включва всяко онкологично заболяване,засягащо главата и шията без мозъчните тумори и тези на очите. Най честите области ,в които се появява заболяването са: устна кухина 42%, фаринкс 35% и ларинкс24%.Ракът на главата и шията е шестата по разпространение локализация,която засяга повече мъжете. Лъчелечението е част от комлексното лечение на тези заболявания,което се използва самостоятелно или в комбинация с други терапевтични подходи. Ракът засяга ежедневието на пациентите в много отношения- може да промени връзките,чувствата, най – вече хранителните навици по време на лечението.В този момент е важно да се поддържа една добре балансирана диета. Загубата на тегло при пациентите може да е пряк резултат от самия рак или от страничните ефекти на различните видове лечение. Здравословното хранене и разнообразен хранителен режим по време на лечението, ще даде на организма необходимите запаси ,които ще помогнат да се запазят собствените сили и ще подържат устойчивостта към инфекции,а също така ще попречат на загубата на телесна маса. Препоръките за адекватен прием на хранителни вещества и достатъчно калории ще доведе до по успешно лечение и лесно справяне със страничните ефекти от терапията. |
Качествени здравни грижи при пациенти след ларингектомия
Ефтимова Д., Кирилова Ан. Специализирана болница за активно лечение по онкология – ЕАД Гр. София, кв. Дървеница, ул. „Пловдивско поле“ № 6 Отделение „УНГ-болести“ Цел: Бързо следоперативно възстановяване на ларингектомирани пациенти с оглед професионалната им и социална реинтеграция Материали: Кратка характеристика на злокачественото заболяването – клинична симптоматика и диагностика. Проучване на причинно-следствената връзка между рисковите фактори и новообразуванията сред мъжете на базата на подпълнени анкетни листове. Следоперативни грижи при оперирани пациенти по изготвени технически фишове – хранене чрез назо-гастрална сонда, смяна на трахеостомна канюла и превръзка Методи: Документален, Социологически (интервю), Статистически Резултати: Предприемане на мероприятия за промоция на здравето, профилактика и повишено внимание на пациенти даващи индикации за част от симптоматиката на рака на ларинкса. За бързото възстановяване на болните след ларигектомия от съществено значение е доброто и внимателно отношение към пациентите – ранното раздвижване, обезбобяване, следенето на важните жизнени показатели, грижа за хигиената, следенето на дренажите и не напоследно място обучение на пациентите за тяхното възстановяване и поддържане на трахеостомната канюла в домашни условия. Ключови думи: Здравни грижи, рак на ларинкса, ларингектомирани пациенти, трахеостомна канюла, назо-гастрална сонда. |
ТУМОРИ НА ГЛАВЕН И ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК В УМБАЛ-ПЛЕВЕНАвторски колектив: Из.Георгиева, Ив.Петкова, М.Василева, К. Цветанова, Й.Панов, Т.Делийски, Ц.Луканов
Неврохирургична и Онкологична клиника, УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД гр. Плевен, 5800 гр. Плевен, ive_petkova@abv.bg, тел. 0879066651 Кореспондиращ автор: Ивайла Петкова, ive_petkova@abv.bg, тел. 0879066651 УМБАЛ Д-р Г. Странски ЕАД гр. Плевен разполага с Клиника по неврохирургия и онкологична хирургия, Отделение по лъчеление и по химиотерапия за лечение на пациенти с тумори на главния и гръбначен мозък, и гръбначен стълб.Туморите на гръбначния мозък са 8-9 пъти по-редки от туморите на главния мозък. Всяка година се регистрират 10-15 нови случая на първични тумори на главния и гръбначен мозък, и гръбначния стълб за всеки 100 000 души. Неврохирургичната оперативна интервенция е най-често първата стъпка в лечението на мозъчните тумори. Проучването има за цел да покаже, че природата на туморните образования определя зависимостта от понататъшно лекуване. Пациентите с туморни образования се нуждаят от професионални знания и грижи от лекарите по неврохирургия, лъче- и химиотерапия, така и от специалистите по здравни грижи, невропсихолози, социални работници и рехабилитатори. Проучени са ретроспективно за тригодишен период пациенти с туморни образования лекувани в Неврохирургична и Онкохирургична клиника, Лъче- и химиотерапия на ”УМБАЛ – Д-р Георги Странски” ЕАД, Плевен. Използвани са: документален, математически, статистически методи – алтернативен и графичен анализ. В голяма част от случаите хирургичната интервенция е първата важна стъпка от лечението на тумора. Нехирургичното лечение включва редица похвати – наблюдението и прилагането на медикаменти, които намаляват симптомите, причинени от тумора; лъчетерапия и химиотерапия. Прогнозата за изхода от това тежко заболяване зависи от редица фактори – вида на клетката, локализацията и малигнеността. |
„Психологическа криза. Протичане на кризата при онкологично болни пациенти и близките му и справяне с нея“
Мария Костова Иванова – Психолог-консултант КОЦ ВРАЦА–ЕООД e-mail: maraki1978@abv.bg тел.0899334345 Когато попаднем в ситуация на свръхнапрежение и на пръв поглед нерешими проблеми ние хората изпадаме в криза. За да знаем как да се справим с тази криза и да излезем от нея е добре за де запознаем с фазите през, които тя преминава и промяната на поведението ни. За пациента и болногледача е от голямо значение да се запознаят с тези фази за да оценят до някъде промените на настроенията, емоциите и физическото състояние и да ги различават и да бъдат способни да разбират собствените си реакции. Пациентите често казват, че най-трудното нещо при рака е не самата болест, но и редуващите се чувства на несигурност и страх. Думата “справяне ” се използва за да изрази начина, по който ние се държим и реагираме в една проблемна ситуация с цел да преодолеем, намалим или приемем заплахата или изискването, което ситуацията носи. Да се справяме означава да използваме различни стратегии за да преодолеем вътрешната уязвимост и външния стрес. Думата “криза” идва от гръцкия език и означава внезапна, неочаквана промяна, бедствен обрат на събитията или нарушения. Днес думата “криза” се използва най-вече за описване на начина на реакция на събития, които водят до внезапни и неочаквани промени. Събитията не е нужно да бъдат негативни, но по-скоро, да носят заплаха. Събитията, които отключват кризисни ситуации могат да бъдат от различен характер. Всички ние сме се срещали много пъти с тях. Те могат да бъдат свързани с нормалния начин на живот, с раждането на деца, с растежа на децата, с остаряването или със смъртта на някого.Ако събитието е заплашително и води до чувство, че сме изоставени, до чувство на тъга, отчаяние, празнота, ярост, безсмислие, страх, несигурност, хаос и чувство, че сме загубили контрол, то ние сме попаднали в кризисна ситуация. 1.Протичането на кризата обикновено се разделя на четири фази – фаза на шок, фаза на отговор, работна фаза и фаза на преориентиране. Фаза на шок:Отначало всичко изглежда напълно недействително. Цялата ни енергия отива в опити да открием нашето местоположение в живота. Гледани отстрани ние можем да изглеждаме спокойни, почти равнодушни, но зад фасадата цари хаосът. В този момент мозъкът е блокиран и не е способен да приема информация. Фаза на отговор:Не след дълго фазата на шока преминава в една по-малко хаотична, но по-болезнена фаза – фазата на реакция. Ние съзнаваме ситуацията и изпитваме силно отчаяние. Опитваме се да намерим смисъл в хаоса, правим опити да се срещнем с роднини. Не е рядко и чувството на вина. Работна фаза:Болезнените чувства отминават и се заместват от конструктивно мислене. Ние отново започваме да гледаме напред. Фаза на преориентиране:В последната фаза си възвръщаме известен контрол над ситуацията. Ние сме способни да гледаме на живота и неговите бъдещи възможности по-положително. Ключови думи: криза, справяне, фази,чувства, реакция, стрес. |
ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО И СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Маргарита Тодорова, УМБАЛ”Д-Р Г.СТРАНСКИ” ЕАД ПЛЕВЕН, ОТДЕЛЕНИЕ ПО ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ В днешно време технологията която се използва за провеждане на Лъчелечение е вече толкова напреднала, че снопа лъчи могат да бъдат адаптирани към формата на тумора и доставени до облъчваната област с много висока степен на прецизност и интензитет. Цел: Да представим съвременните възможности на лъчетерапията за трайно оздравяване или облекчаване на редица оплаквания (болка,притискане на околни тъкани и органи) за подобряване качеството на живот. Материали и методи: В наше време апаратите за облъчване осигуряват голяма прецизност,точност и акуратност при извършване на лечението с йонизиращи лъчи.Пациентът не е опасен за своите близки, не е източник на лъчение. Резултат:Високо качество на живот и удължаване на преживяемостта, туморен контрол. Заключение:Съвременната апаратура дава възможност за лечение с променлив интензитет на дозата ,което позволява да се прилагат значително по-високи дози на лъчелечение при максимално запазване на здравите органи и тъкани. Ключови думи:лъчелечение,съвременни технологии,прецизност,облъчване |
СТРЕСЪТ, ПРИ БОЛНИ С ЛАРИНГЕКТОМИЯ
Николова Д., Кирилова Ан. Специализирана Болница за Активно лечение по Онкология – ЕАД София, кв. Дървеница, ул. “Пловдивско поле” № 6 Отделение „Ушно-носно-гърлени болести” dnikolova@sbaloncology.bg; akirilova@sbaloncology.bg Цел: Проследяване поведението при пациенти със злокачествено заболяване на ларинкса, след съобщаване на диагнозата. Промяната, към която трябва да се приспособят води до стрес. Стресът, като физиологичен и психичен процес по време на боледуването. Материали: Наблюдаваните различни поведенчески реакции от страна на болните се определят от отношението им към болестта и нейното възприемане, влиянието й върху тяхната личност и психика. Психичното реагиране по време на болничният престой се дели на два етапа – етап на доминиране на сетивните спътници на болестта и етап на организиране на волята. Резултати: Психологичните реакции на болните по време на боледуване и моделите за справяне с болестта ще помогнат на медицинския персонал за избор на подходящ индивидуален подход към пациента за справяне с емоциите и нагласите му и съответно предоставяе на възможност за прилагане на ефективно лечение. Ключови думи: Рак на ларинкса, ларингектомия, онкоболни, болка, страх, тревожност, срам, проява на гняв, депресия, медицински персонал |
ПОДГОТОВКА И ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ НА ПАЦИЕНТИ С ТУМОРИ В ОБЛАСТТА НА ГЛАВА И ШИЯ
С.Иванова, Е.Алдев Консултант: Д-р Д.Кацаров Клиника по лъчелечение, Специализирана болница за активно лечение по онкология – ЕАД, гр. София, България Пациентите, подлежащи на перкутанно лъчелечение (ПЛЛ) в областта на главата и шията са с тумори на ларинкса, езика, бузата, пода на устната кухина, горната и долна челюст, венците, паротидните жлези и епифарингса. Клиниката по лъчелечение има следните уредби за ПЛЛ: – ЛУ PRIMUS, ЛУ CLINAC-1, ЛУ CLINAC-2, ТОМОТЕРАПИЯ и ТГТУ TERABALT-80. Туморите на главата и шията са около 4 % от общия брой на злокачествените заболявания. След консултация с лекар, на пациента се назначава лъчелечение. Подготовката на пациента започва със скенер с цел анатомо-топографско планиране. Изработва се индивидуална термопластична маска, служеща за фиксиране на главата и шията, което осигурява възможност за по-прецизно апликиране на дневната огнищна доза (ДОД) в определения от лекаря обем. Маркира се референтен срез, служещ като основен репер при облъчване на пациента. След скенера се очертава обема подлежащ на лъчелечение, както и критичните органи, които за заболявания в областта на главата и шията, според локализацията са миелон, върхове на бял дроб, мандибула, паротидни жлези, външен и вътрешен слухов отвор и мозъчен ствол. Техниките, които се използват при облъчване на обемите за глава и шия са IMRT (Модулирано по интензитет лъчелечение) с интегриран boost, при нужда, и 3D конформално лъчелечение, при което полетата са насочени към мишенния обем за получаване на терапевтичната доза. Облъчването на пациентите се извършва на линеен ускорител. Болният се центрира по референтния срез и се прави верификация на позиционирането на пациента с помощта на рентгенова графия, MV образ или CBCT. Образите от референтния срез и моментното изображение се наслагват и се изравняват по костен или мекотъканен репер. Така сме сигурни, че облъчването ще бъде точно в планирания обем. След това се пристъпва към апликиране на определената ДОД. Броят на облъчванията продължава до достигане на терапевтичната доза, назначена от лъчетерапевта според диагнозата, хистологията на тумора, TNM-класификацията и общото състояние на пациента. Кореспондиращ автор: Светлана Иванова, Клиника по Лъчелечение, СБАЛО ЕАД гр. София, тел: 0887570887, e-mail: siv__lana59@abv.bg |
МЕТАБОЛИТНА ТЕРАПИЯ С РАДИОАКТИВЕН 131-ЙОД – ГРИЖИ ЗА БОЛНИЯ ОТ МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА
Христова М1, Д. Янева1, Н. Борисова2 1 Клиника по лъчелечение, 2 Клиника по Нуклеарна медицина, СБАЛО-ЕАД, София Цел: Специфичност в грижите на медицинските сестри за болни при лечение с радиоактивен 131-йод (РАЙ) при щитовиден карцином. Материал и метод: Медицинската сестра записва в последователен ред болните в листа на чакащите за лечение с РАЙ в рамките на 6 месеца след оперативното лечение. Инструктира се болният за спиране на заместителното хормонално лечение – 20 дни преди определената дата за прием на РАЙ и др. Старшата м. сестра на Отделението по брахитерапия контролира движението на РАЙ с цел диагностика и лечение в СБАЛО-ЕАД, като приемане, съхраняване до използване, лечение и съхранение на открити радиоактивни източници (ОРАИ). РАЙ се прилага в две форми: течен или капсули с активност (A) от 2 до 50, 100mCi. След проверка целостта на опаковката – флакона или капсулата, обем или брой, A – 100% в деня и часа на производство, РАЙ се заприходява в хранилище за ОРАИ. Резултати: Болният попълва „Информирано съгласие за лечение с радиоактивен йод” след инструктиране за престоя в отделението в зависимост от предписаната доза и А на източника, изчислена в момента на прилагане на РАЙ в радиоманипулационната. Пациентът се изолира за 5-7 дни от близките и останалия персонал в стая при 24 часово наблюдение от м. сестри по график от Отделението по радилогия. Контролира се състоянието на болния, приема на лекарства, храна и хигиенен режим. Пациентът не напуска болничната стая, къпе се поне 1 дневно, поддържа състояние на хиперсаливация, на 3 ден приеме очистително за минимизиране дозата в червата. Сцинтиграфия с терапевтична А се извършва в Клиниката по нуклеарна медицина при изписване, след дозиметричен контрол на болния, помещенията и инвентара. При отчитане на замърсяване, радиоактивните отпадъци се съхраняват в хранилище. Изводи: Провеждането на най-успешното таргетно лечение в онкологията- радиойодтерапия на болни с щитовиден карцином, изисква стриктно спазване на правилниците за радиационна защита, както от персонала, така и от болния за да защитят себе си и околните от нежелано облъчване. Mari061960@abv.bg Марияна Христова, Отделение по брахитерапия, Клиника по лъчелечение, СБАЛО-ЕАД 1756 Пловдивско поле 6 |