Подобряване комуникацията в ранния следоперативен период при трахеостомирани болниКирилова Ан., Димитрова Ан.

Специализирана  Болница за Активно лечение по Онкология – ЕАД

София, кв. Дървеница, ул. “Пловдивско поле” № 6

Отд. ”УНГ-болести”

akirilova@sbaloncology.bg

Цел: Да  въведем   метод  за  комуникация между трахеостомирани пациенти и медицинския персонал, осигуравящ здравни грижи

Материали: Анализ на здравните грижи при онкологично болни с трахеостома в отд. „УНГ-болести” в СБАЛО. Обучение на пациентите за използване на помагало за визуален и текстов контакт /цветна палитра от различни цветове – всеки цвят съответства на определено оплакване/. Проследяване и сравняване на вегетативните реакции – артериално налягане, пулс, пристъп на кашлица, задушаване, зачервяване, повишение на секрецията, запушване на канюлата, моторно безпокойство и раздразнителност. Отчитане времето за установяване на контакт. Сравняване на резултатите от нивото и качеството на постигнатата комуникативност между пациентите и персонала.

Методи: Документален, анкетен, статистически

Резултати: При проследяване на вегетативните резултати на двете групи /опитна и контролна / се установиха статически значими и незначими показатели.

Изводи: Потвърждаваме сложността на общуване при ларингектомирани болни. В процеса на общуване, в следствие на стреса, се проявяват вегенативни реакции, които могат дори да причинят влошаване на състоянието им. Доказваме необходимостта от предварително информиране и обучение с помагало за визуален и текстови контакт. Използването му би улеснило комуникацията, не само при онкологични пациенти с трахеостомия, но и при пациенти с други заболявания –  неврологични, белодробни, травматични увреждания. Може да се препоръчва и в домашни условия, където би улеснило социалните им контакти.

Ключови думи: Здравни грижи, трахеостомиран пациент, медицински персанол, вегетативна реакция, общуване, комуникация

 
СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ТОНЗИЛИТИ

Мед. сестра Милка  Маринова, Мед. сестра Елена Аврамова

Клиника по обща и коремна хирургия.

Специализирана болница за активно лечение по онкология-ЕАД.

гр. София,улица „Пловдивско шосе“ №6.

Цел:Да се предоставят качествени пред и следоперативни  сестрински грижи при пациенти с тонзилектомия

Материали:Хоспитализирани пациенти за оперативно лечение на сливици, след чести хронични боледувания. Необходима медицинска  и сестринска документация – история на заболяването,тетрадка за новоприети болни,рапортнатетрадка,тетрадка за требване на храна,картонче с назначения, фишове за изследвания.

Ключови думи:Имунологичен орган,ангина,хроничен тонзилит,кръвотечение,сестрински грижи в предоперативния и следоперативния период,технически фиш.

 
Фиброендоскопска диагностика и лечение при болни с ларингиални и хипофарингиални тумори в напреднал стадий.

Валентина КостоваМед. сестра ОФДСЗБЗ,

Маргарита Шейнова – Ст. мед. сестра, Гръдна хирургия

СБАЛ по онкология-ЕАД гр. София ул. „Пловдивско  поле“ № 6

Фибробронхоскопска диагностика  се прилага при  болни установени с СТ-изследване -в напреднал /3-ти и 4-ти стадий/,което е 10-15% от новозаболелите болни с карцином на ларингса и хиполарингса .

При фибро-ендоскопското изследване се очертават точните граници на тумора, като се постига морфологична верификация /85%-90%/ при щипкова и четкова биопсия.При ларингиалните и хипофарингиални тумори се оглежда /крушовиден синус,задна ларингиална стена,ретрокрикоидна област/.

Най-често срещаната морфологична диагноза е / диференциран спиноцелулларен карцином/.

Поставянето на точна диагностика води до комплексно лечение при онкологичното заболяване /оперативно,лъчетерапевтично и химиотерапевтично, като в повечето случаи на хипофарингиален карцином е комбинирано,едновременно се провежда лъчетерапия и химиотерапия.

Тези  болни винаги се налага да бъдат трахеостомирани /преди лъчетерапията и преди оперативната интервенция ларингектомия/.Болните са с трахеостомна канюла.

Фиброендоскопско лечение – то може да се разглежда в два аспекта:

-по спешност-/бронхоаспирация/

-електро или лазерна реканализация.

Ключови думи: ларингс, хипофарингс, фибробронхоскопия, бронхоаспирация,        реканализация

 
КАРЦИНОМ НА ЛАРИНКСА – ЗАЩО СЕ ОТКРИВА ТОЛКОВА КЪСНО! СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗАвтор:Каролина Горанова-Главна медицинска сестра

„Комплексен онкологичен център-Ваца“ ЕООД – гр. Враца

Гр.Враца-3000

Бул.“2-ри юни“ 68

E-mail: karolina_ilieva@yahoo.de, GSM: 0886986915, тел. 092/669148

Карциномът на ларинкса е на шесто място по честота на раковите заболявания. Броя на новозаболелите зависи от географското положение, от социалните, икономическите и етническите различия. Най-често болестта поразява хората между 65 и 69 години като мъжкият пол преобладава. При 70% от случаите, заболяването се открива в трети или четвърти стадий.90%от хистологичния резултат показва – плоско-епителен карцином, който дава лимфогенно метастазиране.5-годишната преживяемост е 65%-100%.

Най-честата причина за заболяването е злоупотребата с алкохол и продължителното тютюнопушене/ цигареният дим съдържа над 50 канцерогенни агенти/. Заедно с това, все повече значение придобива и инфектирането с HPV вирус, особено HPV-16.

Симптомите първоначално са незначителни – дразнене в гърлото, хронична кашлица, промяна в гласа, затруднено дишане в по-късен стадий,чувството за чуждо тяло в областта на гърлото, задух. Нетипичните и не добре изразени оплаквания водят до късно откриване на болестта.

Протичане и прогноза:Независимо  от терапията – при 9%до12% се появява рецидив, най-често свързан с далечни метастази. 90%от  рецидивите и метастазите се срещат в първите две години от поставянето на диагнозата.Рискът от появата на втори тумор е между10% и 20%.Поради тази причина, грижите за пациентите със злокачествени заболявания трябва да е непрекъсната, като се спазват интервалите на контролните прегледи. Самите пациенти също носят отговорност за състоянието и те трябва да са активната страна в лечебния процес.

 
Реанимационни грижи при пациенти след големи по обем операции локализирани в областта на главата и шията

К.Цветанова, Д. Юлиева, Д.Симова, В.Пакова, Из.Георгиева, Ив.Петкова

УМБАЛ ”Д-р Г. Странски” ЕАД, Онкологичен център-гр. Плевен

Пациентите с големи по обем хирургични операции свързани с тумори в областта на лицето и шията, често се нуждаят от реанимационни грижи в ранният следоперативен период.

Няколко са причините, които налагат строг реанимационен мониторинг при тази група болни:

–         Затруднено дишане и асфиксия, които се наблюдават след разширени и комбинирани операции.

–         Често срещани са случаите на нарушено мозъчно кръвообращение, което се развива след резекция на v. jugularis int. или след изрязването на тъканите около нея. Това причинява развитието на цианоза и оток на лицето.

Проблемите в ранният следоперативен период са свързани и с обструкция на дихателните пътища причинени от:

–    Хематоми, възникващи в следствие на кръвотечение.

–         Оток на дихателните пътища.

–         Дисфункция на гласните връзки в резултат на травми на възвратния нерв.

Необходимостта от профилактика на шока, следоперативните пневмонии, нагнояването на оперативната рана, санирането на трахеобронхеалнотo дърво при трахеостомирани болни, както и осъществяването на рационално хранене поставят редица изисквания към реанимационните грижи в следоперативният период.

Ключови думи: реанимационни грижи, тумори на лице и шия.

 
 Осигуряване на свободни дихателни пътища за нуждите на анестезията при тумори в областта на лицето и шията
К.Цветанова, Д.Симова, Ив.Михайлов, Д. Юлиева, И.Георгиева, И.ПетковаУМБАЛ ”Д-р Г. Странски”ЕАД, Онкологичен център-гр. ПлевенРезюме: Туморите на лицето и шията изискват различно по обем хирургично лечение осъществено посредством обща анестезия. Обикновенно те са големи по размер и локализирани на места, създаващи затруднение при осигуряването на свободни дихателни пътища за нуждите на анестезията. Често бива затруднена флексията на главата и обдишването, което поставя тези пациенти в групата на болните с т. нар.”трудни дихателни пътища”.

За това, оценката на дихателните пътища трябва да се извърши още в предоперативният период при съхранено съзнание и спонтанно дишане, за да се избере онзи анестезиологичен метод, който ще даде възможност за безопасното протичане на анестезията.

Ключови думи: „трудни дихателни пътища”, анестезия, тумори.

 ХРАНЕНЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ, ПРОВЕЖДАЩИ ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА УСТНАТА КУХИНА  И ГЪРЛОТОАвтори: Ваня Данчева – Ст. мед.сестра ОЛЛ, Красимира Динкова – мед.сестра ОЛЛ

„КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР ВРАЦА“ ЕООД

Адрес: гр. Враца-3000, бул.“ 2-ри юни“68, GSM: 0887303650, тел.092/669140

E-mail:vanyakoleva72@abv.bg

Ракът на главата и шията включва всяко онкологично заболяване,засягащо главата и шията без мозъчните тумори и тези на очите. Най честите области ,в които се появява заболяването са: устна кухина 42%, фаринкс 35% и ларинкс24%.Ракът на главата и шията е шестата  по разпространение локализация,която засяга повече мъжете.

Лъчелечението е част от комлексното лечение на тези заболявания,което се използва самостоятелно или в комбинация с други терапевтични подходи.

Ракът засяга ежедневието на пациентите в много отношения- може да промени връзките,чувствата, най – вече  хранителните навици по време на лечението.В този момент е важно да се поддържа една добре балансирана диета.

Загубата на тегло при пациентите може да е пряк резултат от самия рак или от страничните ефекти на различните видове лечение.

Здравословното хранене  и разнообразен хранителен режим по време на лечението, ще даде на организма необходимите запаси ,които ще помогнат да се запазят собствените сили и ще подържат устойчивостта към инфекции,а също така ще попречат на загубата на телесна маса.

Препоръките за адекватен прием на хранителни вещества и достатъчно калории ще доведе до по успешно лечение и  лесно справяне със страничните ефекти от терапията.

Качествени здравни грижи при пациенти след ларингектомия

Ефтимова Д., Кирилова Ан.

Специализирана болница за активно лечение по онкология ЕАД

Гр. София, кв. Дървеница, ул. „Пловдивско поле“ № 6

Отделение „УНГ-болести“

Цел: Бързо следоперативно възстановяване на ларингектомирани пациенти  с оглед професионалната им и социална реинтеграция

Материали: Кратка характеристика на злокачественото заболяването – клинична симптоматика и диагностика. Проучване на причинно-следствената връзка между рисковите фактори и новообразуванията сред мъжете на базата на подпълнени анкетни листове. Следоперативни грижи при оперирани пациенти по изготвени технически фишове – хранене чрез назо-гастрална сонда, смяна на трахеостомна канюла и превръзка

Методи: Документален, Социологически (интервю), Статистически

Резултати: Предприемане на мероприятия за промоция на здравето, профилактика и повишено внимание на пациенти даващи индикации за част от симптоматиката на рака на ларинкса. За бързото възстановяване на болните след ларигектомия от съществено значение е доброто и внимателно отношение към пациентите – ранното раздвижване, обезбобяване, следенето на важните жизнени показатели, грижа за хигиената,  следенето на дренажите и не напоследно място обучение на пациентите за тяхното възстановяване и поддържане на трахеостомната канюла в домашни условия.

Ключови думи: Здравни грижи, рак на ларинкса, ларингектомирани пациенти, трахеостомна канюла, назо-гастрална сонда.

 
ТУМОРИ НА ГЛАВЕН И ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК В УМБАЛ-ПЛЕВЕНАвторски колектив: Из.Георгиева, Ив.Петкова, М.Василева, К. Цветанова, Й.Панов, Т.Делийски, Ц.Луканов

Неврохирургична и Онкологична клиника, УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД гр. Плевен, 5800 гр. Плевен, ive_petkova@abv.bg, тел. 0879066651

Кореспондиращ автор: Ивайла Петкова, ive_petkova@abv.bg, тел. 0879066651

УМБАЛ Д-р Г. Странски ЕАД гр. Плевен разполага с Клиника по неврохирургия и онкологична хирургия, Отделение по лъчеление и по химиотерапия за лечение на пациенти с тумори на главния и гръбначен мозък, и гръбначен стълб.Туморите на гръбначния мозък са 8-9 пъти по-редки от туморите на главния мозък. Всяка година се регистрират 10-15 нови случая на първични тумори на главния и гръбначен мозък, и гръбначния стълб за всеки 100 000 души. Неврохирургичната оперативна интервенция е най-често първата стъпка в лечението на мозъчните тумори. Проучването има за цел да покаже, че природата на туморните образования определя зависимостта от понататъшно лекуване. Пациентите с туморни образования се нуждаят от професионални знания и грижи от лекарите по неврохирургия, лъче- и химиотерапия, така и от специалистите по здравни грижи, невропсихолози, социални работници и рехабилитатори. Проучени са ретроспективно за тригодишен период пациенти с туморни образования лекувани в Неврохирургична и Онкохирургична клиника, Лъче- и химиотерапия на ”УМБАЛ – Д-р Георги Странски” ЕАД, Плевен. Използвани са: документален, математически, статистически методи – алтернативен и графичен анализ.

В голяма част от случаите хирургичната интервенция е първата важна стъпка от лечението на тумора. Нехирургичното лечение включва редица похвати – наблюдението и прилагането на медикаменти, които намаляват симптомите, причинени от тумора; лъчетерапия и химиотерапия. Прогнозата за изхода от това тежко заболяване зависи от редица фактори – вида на клетката, локализацията и малигнеността.

 
„Психологическа криза. Протичане на кризата при онкологично болни пациенти и близките му и справяне с нея“

Мария Костова ИвановаПсихолог-консултант КОЦ  ВРАЦАЕООД

e-mail: maraki1978@abv.bg

тел.0899334345

Когато попаднем в ситуация на свръхнапрежение и на пръв поглед нерешими проблеми ние хората изпадаме в криза. За да знаем как да се справим с тази криза и да излезем от нея е добре за де запознаем с фазите през, които тя преминава и промяната на поведението ни.

За пациента и болногледача е от голямо значение да се запознаят с тези фази за да оценят до някъде промените на настроенията, емоциите и физическото състояние и да ги различават и да бъдат способни  да разбират  собствените си реакции.

Пациентите  често казват, че най-трудното нещо при рака е не самата болест, но и редуващите се чувства на несигурност и страх.

Думата “справяне ” се използва за да изрази начина, по който ние се държим и реагираме в една проблемна ситуация с цел да преодолеем, намалим или приемем заплахата или изискването, което ситуацията носи. Да се справяме означава да използваме различни стратегии за да преодолеем вътрешната уязвимост и външния стрес.

Думата “криза” идва от гръцкия език и означава внезапна, неочаквана промяна, бедствен обрат на събитията или нарушения. Днес думата “криза” се използва най-вече за описване на начина на реакция на събития, които водят до внезапни и неочаквани промени. Събитията не е нужно да бъдат негативни, но по-скоро, да носят заплаха. Събитията, които отключват кризисни ситуации могат да бъдат от различен характер. Всички ние сме се срещали много пъти с тях.

Те могат да бъдат свързани с нормалния начин на живот, с раждането на деца, с растежа на децата, с остаряването или със смъртта на някого.Ако събитието е заплашително и води до чувство, че сме изоставени, до чувство на тъга, отчаяние, празнота, ярост, безсмислие, страх, несигурност, хаос и чувство, че сме загубили контрол, то ние сме попаднали в кризисна ситуация.

1.Протичането на кризата обикновено се разделя на четири фази – фаза на шок, фаза на отговор, работна фаза и фаза на преориентиране.

Фаза на шок:Отначало всичко изглежда напълно недействително. Цялата ни енергия отива в опити да открием нашето местоположение в живота. Гледани отстрани ние можем да изглеждаме спокойни, почти равнодушни, но зад фасадата цари хаосът. В този момент мозъкът е блокиран и не е способен да приема информация.

    Фаза на отговор:Не след дълго фазата на шока преминава в една по-малко хаотична, но по-болезнена фаза – фазата на реакция. Ние съзнаваме ситуацията и изпитваме силно отчаяние. Опитваме се да намерим смисъл в хаоса, правим опити да се срещнем с роднини. Не е рядко и чувството на вина.

Работна фаза:Болезнените чувства отминават и се заместват от конструктивно мислене.

Ние отново започваме да гледаме напред.

   Фаза на преориентиране:В последната фаза си възвръщаме известен контрол над ситуацията. Ние сме способни да гледаме на живота и неговите бъдещи възможности по-положително.

Ключови думи: криза, справяне, фази,чувства, реакция, стрес.

 
 ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО И СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Маргарита Тодорова, УМБАЛ”Д-Р Г.СТРАНСКИ” ЕАД ПЛЕВЕН, ОТДЕЛЕНИЕ ПО ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ

В днешно време технологията която се използва за провеждане на Лъчелечение е вече толкова напреднала, че снопа лъчи могат да бъдат адаптирани към формата на тумора и доставени до облъчваната  област с много висока степен на прецизност и интензитет.

Цел:  Да представим съвременните възможности на лъчетерапията  за трайно оздравяване или облекчаване на редица оплаквания (болка,притискане на околни тъкани и органи) за подобряване  качеството на живот.

Материали и методи: В наше време апаратите за облъчване осигуряват голяма прецизност,точност и акуратност при извършване на лечението с йонизиращи лъчи.Пациентът не е опасен за своите близки, не е източник на лъчение.

Резултат:Високо качество на живот и удължаване на преживяемостта,  туморен контрол.

Заключение:Съвременната апаратура дава  възможност за лечение с променлив интензитет на дозата ,което позволява да се прилагат значително по-високи дози на лъчелечение  при максимално запазване на здравите органи и тъкани.

Ключови думи:лъчелечение,съвременни технологии,прецизност,облъчване

 
СТРЕСЪТ, ПРИ БОЛНИ С ЛАРИНГЕКТОМИЯ

 Николова Д., Кирилова Ан.

Специализирана Болница за Активно лечение по Онкология – ЕАД

София, кв. Дървеница, ул. “Пловдивско поле” № 6

Отделение „Ушно-носно-гърлени болести”

dnikolova@sbaloncology.bg; akirilova@sbaloncology.bg

Цел: Проследяване поведението при пациенти със злокачествено заболяване на ларинкса, след съобщаване на диагнозата. Промяната, към която трябва да се приспособят води до стрес. Стресът, като физиологичен и психичен процес по време  на боледуването.

Материали: Наблюдаваните различни поведенчески реакции от страна на болните се определят от отношението им към болестта и нейното възприемане,  влиянието й върху тяхната личност и психика. Психичното реагиране по време на болничният престой се дели на два етапа – етап на доминиране на сетивните спътници на болестта и етап на организиране на волята.

Резултати: Психологичните реакции на болните по време на боледуване и моделите за справяне с болестта ще помогнат на медицинския персонал за избор на подходящ индивидуален подход към пациента за справяне с емоциите и нагласите му и съответно предоставяе на възможност за прилагане  на ефективно лечение.

Ключови думи: Рак на ларинкса, ларингектомия, онкоболни, болка, страх, тревожност, срам, проява на гняв, депресия, медицински персонал

ПОДГОТОВКА И ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ НА ПАЦИЕНТИ С ТУМОРИ В ОБЛАСТТА НА ГЛАВА И ШИЯ

С.Иванова, Е.Алдев                              Консултант: Д-р Д.Кацаров

Клиника по лъчелечение, Специализирана болница за активно лечение по онкология – ЕАД, гр. София, България

Пациентите, подлежащи на перкутанно лъчелечение (ПЛЛ) в областта на главата и шията са с тумори на ларинкса, езика, бузата, пода на устната кухина, горната и долна челюст, венците, паротидните жлези и епифарингса.

Клиниката по лъчелечение има следните уредби за ПЛЛ:

– ЛУ PRIMUS, ЛУ CLINAC-1, ЛУ CLINAC-2, ТОМОТЕРАПИЯ и ТГТУ TERABALT-80.

Туморите на главата и шията са около 4 % от общия брой на злокачествените заболявания.

След консултация с лекар, на пациента се назначава лъчелечение.

Подготовката на пациента започва със скенер с цел анатомо-топографско планиране. Изработва се индивидуална термопластична  маска, служеща за фиксиране на главата и шията, което осигурява възможност за по-прецизно апликиране на дневната огнищна доза (ДОД) в определения от лекаря обем. Маркира се референтен срез, служещ като основен репер при облъчване на пациента. След скенера се очертава обема подлежащ на лъчелечение, както и критичните органи, които за заболявания в областта на главата и шията, според локализацията са миелон, върхове на бял дроб, мандибула, паротидни жлези, външен и вътрешен слухов отвор и мозъчен ствол. Техниките, които се използват при облъчване на обемите за глава и шия са IMRT (Модулирано по интензитет лъчелечение) с интегриран boost, при нужда, и 3D конформално лъчелечение, при което полетата са насочени към мишенния обем за получаване на терапевтичната доза.

Облъчването на пациентите се извършва на линеен ускорител. Болният се центрира по референтния срез и се прави верификация на позиционирането на пациента с помощта на рентгенова графия, MV образ или CBCT. Образите от референтния срез и моментното изображение се наслагват и се изравняват по костен или мекотъканен репер. Така сме сигурни, че облъчването ще бъде точно в планирания обем. След това се пристъпва към апликиране на определената ДОД. Броят на облъчванията продължава до достигане на терапевтичната доза, назначена от лъчетерапевта според диагнозата, хистологията на тумора, TNM-класификацията и общото състояние на пациента.

Кореспондиращ автор: Светлана Иванова, Клиника по Лъчелечение, СБАЛО ЕАД гр. София, тел: 0887570887, e-mail: siv__lana59@abv.bg

 
МЕТАБОЛИТНА ТЕРАПИЯ С РАДИОАКТИВЕН 131-ЙОД – ГРИЖИ ЗА БОЛНИЯ ОТ МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА

Христова М1, Д. Янева1, Н. Борисова2

1 Клиника по лъчелечение, 2 Клиника по Нуклеарна медицина, СБАЛО-ЕАД, София

Цел: Специфичност в грижите на медицинските сестри за болни при лечение с радиоактивен 131-йод (РАЙ) при щитовиден карцином.

Материал и метод: Медицинската сестра записва в последователен ред болните в листа на чакащите за лечение с РАЙ в рамките на 6 месеца след оперативното лечение. Инструктира се болният за спиране на заместителното хормонално лечение – 20 дни преди определената дата за прием на РАЙ и др. Старшата м. сестра на Отделението по брахитерапия контролира движението на РАЙ с цел диагностика и лечение в СБАЛО-ЕАД, като приемане, съхраняване до използване, лечение и съхранение на открити радиоактивни източници (ОРАИ). РАЙ се прилага в две форми: течен или капсули с активност (A) от 2 до 50, 100mCi. След проверка целостта на опаковката – флакона или капсулата, обем или брой, A – 100% в деня и часа на производство, РАЙ се заприходява в хранилище за ОРАИ.

Резултати: Болният попълва „Информирано съгласие за лечение с радиоактивен йод” след инструктиране за престоя в отделението в зависимост от предписаната доза и А на източника, изчислена в момента на прилагане на РАЙ в радиоманипулационната. Пациентът се изолира за 5-7 дни от близките и останалия персонал в стая при 24 часово наблюдение от м. сестри по график от Отделението по радилогия. Контролира се състоянието на болния, приема на лекарства, храна и хигиенен режим. Пациентът не напуска болничната стая, къпе се поне 1 дневно, поддържа състояние на хиперсаливация, на 3 ден приеме очистително за минимизиране дозата в червата. Сцинтиграфия с терапевтична А се извършва в Клиниката по нуклеарна медицина при изписване, след дозиметричен контрол на болния, помещенията и инвентара. При отчитане на замърсяване, радиоактивните отпадъци се съхраняват в хранилище.

Изводи: Провеждането на най-успешното таргетно лечение в онкологията- радиойодтерапия на болни с щитовиден карцином, изисква стриктно спазване на правилниците за радиационна защита, както от персонала, така и от болния за да защитят себе си и околните от нежелано облъчване.

Mari061960@abv.bg

Марияна Христова, Отделение по брахитерапия, Клиника по лъчелечение, СБАЛО-ЕАД

1756 Пловдивско поле 6