Ролята на медицинската сестра при адаптация на пациентки с необходимост от използване на гръдни протези след оперативна интервенция.
М. Петрова, В. Костова – СБАЛО ЕАД

          Ракът на млечната жлеза е най-разпространеното злокачествено заболяване сред жените и  представлява около 25% от всички онкологични локализации при тях. Всяка година се диагностицират 1,4 млн. нови случаи.

          Ракът на млечната жлеза се лекува в различни комбинации, на хирургично лечение, лъчелечение, химиотерапия и хормонално лечение.

          Реакциите при поставяне на диагноза рак на гърдата  и последваща мастектомия или квадрантектомия  са различни, но те винаги са силни и бурни. Ако шокът е първата изпитвана емоция, то отричането , а след това гневът и тъгата съпътстват за загуба на здравето на пациента. Бъдещето става неясно и затова трябва да се окаже навременна намеса от страна на лекар, мед. сестра, рехабилитатор и клиничен психолог. Тези пациенти имат нужда от подкрепа и съпричастност за да се предпазят  от взимане на прибързани решения под натиска на негативните емоции или на чувство на пълна безпомощност и безизходност. За да преодолеят  стреса от новото състояние пациентите нямат нужда да си променят стила на обличане, след операция от рак на гърдата.

          Всяка радикална или частично оперирана жена има право да ползва от Държавата целева помощ за закупуване на гръдна протеза. Те са лесни за носене, стоят напълно естествени и дават удобство , сигурност и чудесен силует и допринасят за добрия външен вид и комфорт.

          Необходимите документи за получаване на безплатна гръдна протеза са :

  1. Медицински протокол от лицензирана ЛКК комисия по профила на заболяването към СБАЛ,МБАЛ, УМБАЛ или УСБАЛ или протокол от ТЕЛК.
  2. Заповед от Дирекция Социално Подпомагане  по местоживеене.

Важно е да се регламентират, както дейностите, които медицинските сестри трябва да извършват, така и да се определи информацията, която те имат право и трябва да предоставят на пациентите, за да могат по –лесно те да преодолеят стреса от новото състояние.

 ХАЙФУ – АБЛАЦИЯ НА ПАЦИЕНТИ С АВАНСИРАЛ РАК НА ПАНКРЕАС  – РОЛЯ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРЕЖИИзабела Георгиева1, Поля Великова1, Ивайла Петкова1

УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД Плевен, К-ка по онкологична хирургия 

Резюме:  Високо интезивната фокусирана ултразвукова аблация (ХАЙФУ) се счита за революционен нов подход при третирането на пациенти с авансирал рак на панкреас. Въпреки, че технологията е изцяло неинвазивна има специфичен протокол на мониториране и реанимация. Реализирането на тази иновативна терапия изисква участие и на специалистите по здравни грижи (СЗГ).

Цел: Целта на съобщението е да представи новата напълно неинвазивна медицинска терапия при лечението на авансирал рак на панкреас и ролята на СЗГ в подготовката и следаблационния период.

Материал и методи: За периода 12.12 2012 – 30.04 2015 в ХАЙФУ- център „Света Марина” гр. Плевен са аблатирани 23 пациенти и са полагани следаблационни грижи, наблюдение и лечение в клиника по онкологична хирургия към УМБАЛ „Д-р Г. Странски” Плевен ЕАД. Изготвен и следван  е специфичен протокол за качествени сестрински грижи.

Резултати и обсъждане: При всичките 23 онкологични болни СГЗ е следван протокола за мониториране и проследяване след ХАЙФУ аблация. Пълното възстановяване на пациентите траеше средно 3.5 дни. При 2 от тези пациенти в следаблационният период медицинската сестра е  установила изгаряне на кожата в проекционното място на аблацията. При 3 пациенти са регистрирани повишена стойност на Алфа амилазата. Успешно са били възстановени с консервативативно лечение, като за остър панкреатит.

Заключение:  ХАЙФУ е напълно неинвазивна медицинска терапия, при която с уникална прецизност се постига аблация на авансирал рак на панкреас без разрези и кръвозагуба. Специалистите по здравни грижи като част от екипа, участват във всеки етап по приемането, обгрижването, техническо съдействие при оформяне на документацията, следаблационни грижи за пациентите.

Ключови думи: ХАЙФУ, авансирал рак на панкреас, специалисти по здравни грижи

РОБОТИЗИРАНАТА ХИРУРГИЯ В ОНКОЛОГИЯТА-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД АНЕСТЕЗИОЛОГИЧНАТА СЕСТРА

Д. Симова, Д-р К. Цветанова, Ив. Петкова, Ив. Цветкова, Д. Юлиева

УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД Плевен, КАИЛ-III-ОАИЛ

Резюме: Едно от най-големите постижения в съвременната хирургична практика е използването на роботите за извършването на оперативни интервенции. И ако доскоро беше немислимо космическите технологии да присъстват в операционната зала, днес, това е реалност.

Ролята на анестезиологичната сестра при този вид хирургия е неоспорима, а изискванията към нея са силно завишени.

Цел: Да представим особеностите на космическите технологии в медицината (роботизираната хирургия) и предизвикателствата пред анестезиологичнната сестра.

Материал и методи: Проспективно са проучени 247 пациентки със средна възраст 45,35±8,14 години в диапазона 30г.-69г. С онкологични заболявания оперирани в Онкологичен център при УМБАЛ Д-р  ”Г.Странски”ЕАД- гр. Плевен.

Резултати и обсъждане: Високите технологии в хирургията навлизат все по-интензивно в нашата практика със своята малка травматичност, изключителна прецизност и кратък болничен престой. Те са отличен избор за извършването на тежки и продължителни оперативни намеси, особено в онкологията. Този иновативен хирургичен подход, обаче поставя редица изисквания към анестезиологичната сестра, различен от всички използвани до момента оперативни методи.

Ключови думи: роботизирана хирургия, онкология, анестезиологични предизвикателства

АНАТОМО-ТОПОГРАФСКО И ДОЗИМЕТРИЧНО ПЛАНИРАНЕ  НА ПАЦИЕНТИ С ТУМОРИ В МАЛКИЯ ТАЗ

Г. Игнева, И. Тасева, С. Иванова

Клиника по лъчелечение, СБАЛО- ЕАД, гр. София

Пациентите, които подлежат на перкутанно лъчелечение /ПЛЛ/ в областа на малкия таз са предимно с тумори на матката, яйчниците, шийката на матката, простатата, дебелото черво.

В клиниката по лъчелечение /ЛЛ/ има две уредби за ПЛЛ – телегаматерапевтична уредба ТERABALT-80 и линеен ускорител PRIMUS-HE. Годишно през двете уредби минават средно около  1800 пациенти, от тях 40 % са с тумори в областа на малкия таз.

След консултация с лъчетерапевт и назначаване на лъчелечение, на пациента се прави скенер с цел анатомо-топографско планиране. Очертава се обема подлежащ на ЛЛ и съответните критични органи. В зависимост от локализацията в  малкия таз това са: ректум, пикочен мехур, главичките на тазобедрените стави, тънки черва.

Целта на дозимемтричното планиране е обема подлежащ на ЛЛ да получи предписаната терапевтична доза при максимално щадене на критичните органи. Най-често използваната схема за планиране на малък таз е “box”- техника, а от началото на 2013 година при някои от пациентите се прилага и по-съвременната и щадяща IMRT – техника. Оценяват се максималните, минималните и средните дози в туморния обем, също така и в критичните органи.

Под скопичен контрол се симулират параметрите на облъчване на пациента. Върху кожата му се маркират три равнини, които служат за точното позициониране по време на облъчване на терапевтичните уредби.

Броят облъчвания на терапевтичната уредба се преценява от лъчетерапевт за всеки пациент, като се взима под внимание диагнозата, хистологията на тумора, ТNМ класификацията, както и общото състояние на пациента.

РОЛЯ И УЧАСТИЕ НА МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА В ПОДГОТОВКАТА НА ОПЕРАЦИОННАТА ЗАЛА ЗА ЛАПАРОСКОПСКА И РОБОТИЗИРАНА ГИНЕКОЛОГИЧНА ХИРУРГИЯ.

Камелия Илиева

УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД Плевен, Операционен блок

Резюме: Лапароскопия-(нарича се още ендоскопия или пелвиоскопия) е хирургическа процедура, при която в коремната кухина се вкарва телескоп посредством малък разрез под пъпа, с цел диагностика и оперативно лечение.

Най-съвременен метод в лапароскопската хирургия е хирургичната система da Vinci Si. Представлявa сложна автомaтизирана платформа за комплексна хирургия чрез минимално инвазивен подход.

Цел: Да се представи ролята и участието на медицинската сестра в подготовката на операционната зала за извършване на лапароскопска или роботизирана гинекологична  хиругия. Необходима апаратура. Инструментариум. Позиция на пациента. Етапи.

Заключение: Лапароскопията е чудесен метод за извършване на гинекологична хирургия. Въпреки сложността на операцията, повечето жени си отиват вкъщи без проблем още на същия или на следващия ден. Медицината се развива с много бързи темпове и новото днес е вече старо утре. Ние като специалисти трябва да се стремим да не изоставаме в този напредък и да даваме всичко от себе си за да сме полезни на пациентите.

 РОЛЯ НА МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА УРОФЛОУМЕТРИЯ – ЕЛЕМЕНТ ОТ ДИАГНОСТИЧНАТА ОЦЕНКА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ДОЛНИТЕ ПИКОЧНИ ПЪТИЩА

Ст.м.с. Петя Найденова

Урологична клиника, СБАЛО – ЕАД

Увод: Урофлоуметрията е неинвазивен  метод за изследване евакуаторната функция на долните пикочни пътища.  Цел: Получаване на необходимата информация за степента на нарушената микция и евентуалната причина за обструкция на долните пикочни пътища.

Методика на изследването: Медицинската сестра информира пациента за предстоящото изследване, което включва  задържане на микцията в продължение на 2-3 часа.  За този период е необходимо пациента да приема повече течности с оглед събиране на 150-400 мл урина. В този обем изследването предоставя най-достоверни данни за нарушената микция.  Пациентът  уринира във  фунията на урофлоуметъра и в помещение без присъствие на персонал, като медицинската сестра дава указания за правилното провеждане на урофлоуметрията и осигурява психически комфорт на пациента с оглед избягване на стрес.  Апаратурата автоматично отчита следните параметри, свързани с уринирането:   –  максимален уринен дебит

  –  отделен обем урина

  –  микционно време

  –  среден уринен дебит

  –  време за акцелерация

 След привършване на изследването апарата автоматично очертава микционна крива наречена урофлоуграма. По вида и с приблизителна точност може да се отчете причината за влошената микция.

Изводи:

  1. Урофлоуметрията е неинвазивен метод за оценка функцията на долните пикочни пътища.
  2. Използва се при оплаквания от затруднена микция при мъже и жени.
  3. Медицинската сестра подготвя и подпомага пациента при извършване на изследването.
  4. Предоставя на лекаря данните от урофлоуметрията за интерпретация и назначаване на допълнителни процедури и лечение.
 ЗНАЧЕНИЕ НА КАЧЕСТВЕНИЯ  КОНТРОЛ ПРИ НУКЛЕАРНО МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪБРЕЦИТЕ

Д. Станчева и А. Цоневска

СБАЛО ЕАД София, К-ка по нуклеарна медицина

          Преди планиране на комплексното лечение на злокачествените тумори в малкия таз в много случаи се налага уточняване на бъбречната функция. Онкологично болните пациенти често имат освен онкологичното и придружаващи заболявания. Техният общ статус трябва прецизно да бъде определен, за да се избегнат последващи усложнения от терапията и да се постигне високо качество на живот. Нуклеарно-медицинските методи са функционално-морфологични диагностични методи. Те установяват дискретни промени във функцията на органите преди още да са настъпили морфологични промени, доловими от другите образни методи. Те дават количествена оценка на бъбречната функция и морфология. Поради тази причина бъбречната сцинтиграфия е показана преди и слeд хирургична интервенция при наличие на придружаващо бъбречно заболяване и/или нелекувана артериална хипертoния; преди, в хода и след лечение с нефротоксични химиотерапевтици; след проведена лъчетерапия в областта на малкия таз; при пациенти с висок риск: възраст >60 г., бъбречна недостатъчност, диабет. Провеждането на качествен контрол в три направления (на радиофармацевтика, на апаратурата и на записа на изследването) гарантира висока точност и достоверност на сцинтиграфското изследване. Получаването на качествен образ е пряко свързано с поставянето на точна диагноза и провеждане на адекватно лечение. Комплексен качествен контрол се провежда ежедневно и непрекъснато по предварително изготвена програма. Ние оценихме ретроспективно и рандомизирано 54 бъбречни сцинтиграфии и установихме при всички изследвания качествен образ на бъбреците и коректна оценка на количествените показатели. При изследваните пациенти не се е наложило повтаряне на изследването поради лошо качество.

В заключение спазването на програмата за комплексен качествен контрол на провежданото сцинтиграфско изследване е гаранция за правилна и коректна диагноза.

Ключови думи: бъбречна сцинтиграфия, качествен контрол, сцинтиграфски образ

ПОВДЕНИЕ НА МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА ПРИ ПАЦИЕНТИ С ХРОНИЧНА БОЛКА

ЕТИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ГРИЖИТЕ ЗА ПАЦИЕНТИ С ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Каролина Горанова – Гл. мед.с., „КОЦ– Враца“ ЕООД, гр. Враца

Хроничната болка има различни определения,но най-общата характеристика е „неприятно усещане“,което продължава дълъг период от време!В предишни определения този срок е бил 6 мес., а днес се дефинира като „ Болка, която продължава по-дълго от очаквания срок за лечение“.Една и съща болка причинява различни усещания при отделните хора, а при пациентите с онкологични заболявания болката приема различни измерения – прибавя се и  страхът от приближаващия трагичен изход.Около 90% от пациентите в напреднал стадий на заболяването страдат от хр.болка. Като правило хроничната болка води до намаляване жизнения тонус, до психични проблеми, до безпомощност с постепенна социална изолация и депресия-т.н.“Порочен  дяволски кръг“.

Специалистите по здравни грижи, които ежедневно се срещат със страданието и надеждата на онкоболните са изправени пред предизвикателството: „Как да определят интензитета на болката, как да облекчат страданието,запазвайки качеството на живота и индивидуалността на пациента.“ В работата си мултидисциплинарните екипи в онкологичните центрове включват и семействата на засегнатите, за да се продължи терапията и в домашна обстановка.

В последно време се наблюдава неблагоприятна тенденция на занижаване на етичните  ценности в медицинската практика и насаждане на напрежение между пациенти и медицински персонал. Въпреки прогреса в медицината – човекът и неговата личност си оставят най-важният аргумент! Каква е причината за ескалацията на недоволство и неудовлетвореност и  в двете страни, как може да се излезе от създалата се ситуация? Проблемът е дискусионен и много въпроси търсят неотложено отговор.

ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ОБУЧЕНИЕ – ГАРАНЦИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЗДРАВНИТЕ ГРИЖИ  

Елена Христова, Емилия Кикарина – СБАЛО-ЕАД, София*

Бързо развиващото се в технологично отношение съвремие, динамичното развитие на медицинската наука, повишените изисквания на пациентите, необходимостта от своевременни, адекватни и качествени здравни грижи, определят значението на непрекъснатото обучение на професионалистите по здравни грижи.

 Професионалното усъвършенстване трябва да е цел на всеки работещ в сферата на здравеопазването и особено при лечението и грижата за онкологично болни.

Опита на СБАЛ по Онкология – ЕАД при провеждането на следдипломно обучение на професионалистите по здравни грижи има своя история, настояще  и бъдещи планове.

Независимо от тежките условия на труд, поради липса на кадри, ниско заплащане, спецификата при лечение на онкологично болни и др. обективни и субективни причини, интереса от страна на професионалистите по здравни грижи към повишаване на квалификацията се увеличава.

Ключови думи: продължаващо обучение, професионалисти по здравни грижи, качество на здравните грижи.