БОЛИ, КОГАТО НЕ МОЖЕШ ДА ГОВОРИШ

Анета Кирилова Алексиева

СБАЛ по онкология-ЕАД, Отделение „УНГ”

Цел: Информация за живота на онкоболни с ларингектомия. Предназначена за пациенти на които им престои, на които е извършена и на техните близки и роднини. Оказване на помощ в разбирането на проблемите, с които се сблъскват, както и текущи медицински познания в тази област.

 Да проговориш отново след ларингектомия: електронен изкуствен ларинкс –интраорален тип, адаптер с вибрации, гласово протезиране, компютър

Материали: Характеристика на злокачественото заболяване – рак на ларинкса. Анализ на следоперативни и домашни грижи на стомата. Справяне с емоционалните проблеми и комуникацията на ларингектомирани пациенти.

Резултати: Преодоляване на болката от загубата на гласа. Преживяване на депресията. Справяне с тревожността и връщане към нормални житейски дейности.

Ключови думи: Рак на ларинкса, ларингектомия,  онкоболни, болка, загуба на глас, изкуствен  ларинкс, депресия

ЖИВОТ БЕЗ БОЛКА-СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ ЗА ОБЕЗБОЛЯВАНЕ В ОНКОЛОГИЯТА

Даниела Симова,  Даниела Юлиева

ОНКОЛОГИЧЕН  ЦЕНТЪР, УМБАЛ“ Д-р Г. Странски“ ЕАД-гр. Плевен

Болката представлява „неприятно сетивно или емоционално изживяване, свързано с действително или възможно увреждане на тъканите“.

Борбата с нея датира от векове. Шумерите, асирийците и елините използвали алкалоидите на мака, а древните египтяни-мандрагората.

Съществуват сведения, че Хипократ и Гален са познавали болкоуспокояващото действие на корите и листата на върбата.

Днес, редица заболявания, особено онкологичните, изискват добро обезболяване, което дава възможност на тези пациенти постигането на високо качество на живот.

Доказано е, че лекарственото лечение може да контролира болката в 70%-90% от пациентите с хронична ракова болка. Това е напълно постижимо, благодарение на съвременните медикаменти и техники за обезболяване, намиращи широко приложение при тази група заболявания.

Ключови думи: болка, методи за обезболяване, онкология

ОБЕЗБОЛЯВАНЕ НА БОЛНИ С БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ЗНАЧЕНИЕ

Десислава Тачева, Цветелина Гатева

УМБАЛ „Д-р Георги Странски” – Плевен

Броят на пациентите с белодробни карциноми в България ежегодно нараства, а болката може да се появи във всеки един етап от заболяването и значително да влоши качеството на живот. Нарастналият брой на болните, които определят болката като свое най-важно оплакване, я превръща в основен фактор, който създава образа на онкологичното заболяване като „страшно” и „нелечимо”. Затова правилно подбраното индивидуално обезболяване в онкологията подобрява качеството на живот и помага на пациента да поеме своята отговорност и роля в лечебния процес.

Болката може да се класифицира като остра, хронична и инцидентна. Първата стъпка в борбата с нея е правилната оценка от болния за нейната интензивност и характер, докладвана на лекаря. Болката е субективен фактор и всеки човек я описва по различен начин, затова за целта се използват стандартизирани международно валидирани инструменти за оценка на болката: визуално вербална, визуално аналогова, вербална и цифрова скала.

Болният трябва да бъде изслушан, да се определят неговите страдания и да спечелим неговото доверие. Така пациентът ще получи не само обезболяващи препарати, но и психологическа помощ, което ще спомогне да изживее живота си пълноценно.

Ракът се оказа по-силен от стотици  хиляди лекари и биохимици, но борбата с него не бива да спира нито за ден. Няма победа без дълга борба.

Ключови думи: болка, обезболяване, онкоболни

МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА И РОЛЯТА Й В КОНТРОЛА НА ОНКОЛОГИЧНАТА БОЛКА

Е. Кикарина, Гл. мед. сестра, СБАЛО-ЕАД, София

            Последиците за пациент с болка са различни, в зависимост от вида на болката и от самия пациент. Освен, че причинява физически дискомфорт, болката влияе и върху качеството на живот. Болката нарушава съня, апетита, влияе на настроението и работата, на социалните и икономически функции на човека.   Болка изпитват една постоянно нарастваща група от пациенти с онкологични заболявания и в нейния контрол голяма роля има медицинската сестра, използвайки своите знания, умения, поведение, интуиция.

Участието на медицинската сестра в контрола на онкологичната болката не се изразява само в прилагането на назначените от лекаря обезболяващи медикаменти, но и давайки правилна информация за наличието на болка. Медицинската сестра е най-близо до пациента. Честия й контакт с него дава възможност своевременно да открие всеки симптом имащ връзка с изпитвана болка  – промяна в поведението, в израза на лицето и двигателната активност; нарушение на съня, апетита и много други. Своевременното сигнализиране от страна на медицинската сестра за наличието на болка у даден пациент, е предпоставка за бърза намеса и своевременното й овладяване.

Ключови думи: медицинска сестра, пациент, онкологична болка

РОЛЯТА НА МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА В ОБЕЗБОЛЯВАНЕТО НА ОНКОБОЛНИ ПАЦИЕНТИ

м.с. Е. Гаджева, рентг. лаб. Л. Георгиева – СБАЛО-ЕАД,  София

Болката е неприятно сензорно и емоционално преживяване свързано с действително или потенциално тъкано увреждане, или се описва като такова. Болката е винаги субективна и всеки отделен човек дава собствена интерпретация за нея. Във всички случаи обаче тя е неприятно емоционално изживяване. Болката може да се класифицира в зависимост от продължителността, в зависимост от етиологията и в зависимост от прогнозата.
За доброто овладяване на болката допринася медицинския персонал, който е свързващото звено между пациента и лекаря. Медицинската сестра е основния елемент в системата от грижи за обезболяването, не само давайки правилна информация и насока, но и прилагайки на време обезболяващите средства.
Успешното управление на болката разчита на внимателна оценка, за да си изясни евентуалната причина и ефекта и върху качеството на живота на пациента. Ролята на сестрата при управлението на болката да допринася пациента да получи най-добрата възможна грижа, за да изживее живота си с максимално качество.

Ключови думи: обезболяване, качество на живот, мед. сестра

 Следоперативно обезболяване при оперирани болни от рак на белия дроброля на медицинската сестра

 м.с. Е. Козарeва , м.с . М. Рангелова – СБАЛО- ЕАД, гр. София

             От особена важност при оперираните болни с рак на белия дроб е овладяване на болката с подбрани средства и методи.  С овладяването  на болката осигуряваме на оперираните комфорт и добро качество на сестринските грижи. Въпросът за справянето и премахването на болката , стреса и дискомфорта , има не само медицински , психологични , но и етични и правни аспекти. Болковите реакции на оперираните се характеризират с викане , безпокойство , намален мускулен тонус , промени в сърдечната честота , дишането , изпотяване и др. За да се повлияе успешно болката е препоръчително тя да се оценява правилно и да се съпоставят оценките , направени от медицинските сестри и това , което ни съобщава оперирания болен . За да се оцени правилно болката е необходимо медицинската сестра да отчита резултатите последователно четири пъти : веднъж преди процедурата , по време на провеждането й , и два пъти през определени интервали след завършчането й .

Ролята на медицинската сестра е винаги да подхожда адекватно , за да се облекчи състоянието на оперирания пациент и да му се осигурят физически и психически комфорт.

 НУЖДАТА  ОТ ОБЕЗБОЛЯВАНЕ ПРИ РОБОТИЗИРАНАТА МИНИМАЛНОИНВАЗИВНА ХИРУРГИЯ     Из. Георгиева, Ив. Петкова –  УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД Плевен  

Роботизираните хирургични системи драматично променят минимално инвазивната хирургия.  Създадени за прецизна дисекция в тесни полета, каквато се изисква и при ректалната хирургия те може да доведат до значително увеличаване в процента на минимално инвазивните процедури , подобряване качеството на хирургия  при лечението на ректален карцином, намаляване на нуждата от опиати и бързо възстановяване на пациентите.

Цел: Да представим нашите първоначални резултати за нуждата от обезболяване след въвеждането на робот-асистираната резекция на ректума по повод ректален карцином в България.

 Материали и методи: За периода от 09.04.2014 до 20.10.2015 г. в Клиниката по Онкохирургия и Клиниката по Гнойно-септична хирургия и колопроктология към УМБАЛ „Д-р Г. Странски” гр. Плевен бяха  извършени първите  робот-асистирани предни резекции на ректума в България по повод аденокарцином на ректума.  

Резултати: Всички пациенти бяха обезболявани периоперативно с локална анестезия на мястото на разреза с разтвор на Маркаин спинал.В следоперативния период опиатите бяха заменени с нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Ранното възстановяване и бързо захранване на пациентите съкрати системното обезболяване, което бе заместено с per os медикаменти.

Заключение: Нашите ранни резултати  с роботизираната хирургия са окуражителни по отношение на нуждата от обезболяване при пациенти с рактален карцином. Допълнителни проучвания са нужни върху  икономическата ефективност.

Ключови думи: минималноинвазивна хирургия, обезболяване, рекален карцином

СПРАВЯНЕ СЪС СТРАНИЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ОПИОИДИТЕ В АМБУЛАТОРНИ УСЛОВИЯ – РОЛЯ НА МЕД.СЕСТРА

К. Горанова-Гл. мед. с., В. Данчева-ст.мед.с. ОЛЛ, „КОЦ – Враца“ ЕООД, гр. Враца

Прилагането на опиоиди за лечение на онкологичната болка освобождава пациентите до колкото е възможно,  от непрекъснатото страдание и  им  осигурява дори и минимално добро качество на живот.

Повече от 90%от пациентите получават болкоуспокояваща терапия под формата на таблети, пластири, капки, инжекции. Добре контролираната терапия може да се прилага дълго време, без да се стигне до привикване или драстични странични действия.Защото точно страхът от страничните действия на опиоидите  кара пациентите да премълчават болката или да не описват точно нейният характер и сила. Дългогодишни изследвания доказват, че правилното лечение с опиоиди не води до психическа зависимост и пристрастяване.

Най-честите странични действия при прилагането на опиоиди са: запек, хронична умора, гадене и повръщане.  Когато пациентите са на стационарно лечение, купирането на страничните действия става бързо и ефикасно. Остава открит въпросът – как да се справят с тях в амбулаторни условия. В къщи са потърпевши и близките на болния. За тях е от особено значение въпросът:“Как ще продължаваме по-натам“. Недостатъчната информация: какво да правят, към кого да се обърнат, как да облекчат страданието на своя близък, без да му навредят,  предизвикват паника и объркване, люшкане между страха, надеждата и безпомощността.

Страничните действия от опиоидите могат да бъдат преодолени, не само с медикаменти – домашна обстановка, разходки на открито / доколкото позволява състоянието/, психотерапия, обмяна на информация, избягване на изолацията, срещи с др. болни и др.

Ролята на мед.сестра е да даде изчерпателна информация за възможностите за преодоляване на страничните действия от опиоидите в амбулаторни условия, да поясни на болния и неговите близки къде могат да потърсят адекватна помощ за справяне с проблема, да им съдейства чрез наставления и указания. Обучението на близките за подпомагане на болния  ще намали до голяма степен страха от болкоуспокояващата терапия, от страничните действия  и от самото заболяване.

Ключови думи: опиоиди, странични действия, роля на мед.сестра

 Следоперативно обезболяване на оперирани болни от рак на млечната жлеза – ролята на медицинската сестраст.м.с. М. Петрова- Шейнова – СБАЛО-ЕАД

Обезболяването на оперираните пациенти се явява като част от цялостните сестрински грижи за болния. Болката е един от най-честите и мъчителни симптоми при оперираните .

Съвременното разбиране за фармакологични интвервенции за контрол на болката се основава на концепцията за аналгетичната стълба , разработена и приета от Световната Здравна Организация ( СЗО ) през 1986 г. Тази концепция е позната още като тристепенен модел на СЗО за фармакологичен контрол на болката. Нарича се така, защото медикаментите се назначават последователно на три етапа ( стъпала ), в зависимост от интензитета на болката. При всяко следващо стъпало се включват допълнителни медикаменти в съответствие с непрекъснато нарастващата по сила болка. При оперираните от рак на млечната жлеза , аналгетиците се дават инжекционно, по часовник, на точно определени интервали, за да се поддържа концентрацията в кръвта. Прилагат се стъпаловидно, съгласно аналгетичната стълба с постепенно включване на медикаменти с по-мощно действие. Трябва да има постоянство на обезболяването и то да е индивидуално, в рамките на допустимата лечебна доза на медикамента.

За осъществяване на качествени грижи при  обезболяване на оперираните болни,  медицинските сестри трябва да притежават съответната подготовка и компетентност.

 ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТРАТА СЛЕДОПЕРАТИВНА БОЛКАст.м.с.Сл. Караиванова – СБАЛ по Онкология – София

Болката е неприятно сетивно или емоционално изживяване, свързано с действително или възможно увреждане на тъканите. Според Американската общност по болката тя е петият витален белег и както другите четири – температура, кръвно налягане, сърдечна и дихателна честота, и той трябва да бъде непрекъснато проследяван. От друга страна, въпреки че през последните години се наблюдава сериозен напредък на медицината, следоперативната болка продължава да е значим медицински и социален проблем. Известно е, че недостатъчно добре повлияната остра следоперативна болка често е една от основните причини за нейното хронифициране – между 8 и 80% при отделните оперативни интервенции. Важно е да се осъзнае, че по-доброто познаване на видовете болка, механизмите на тяхното възникване и методите за лечение би ни предоставило отлична възможност за осигуряване на възможно най-доброто нейно лечение.

БОЛКАТА ПРИ ЖЕНИ С РАК НА ЯЙЧНИКА

В. Джантова , К.  Илиева – МБАЛ „ Света Марина“, Плевен

Ракът на яйчниците е един от най-агресивните гинекологични тумори. В света това е седмата причина за смърт от онкологични заболявания. В България според националния раков регистър годишно от това заболяване умират над 450 жени. Симптомите са неспецифични, затова често диагнозата се поставя късно.

 Цел: Когато здравето ни е застрашено, тялото ни изпраща сигнали за помощ като червени светлини, под формата на болка, на която трябва бързо да се реагира. Поради тази причина ние ще ви покажем на коя „болка“ трябва да се обърне по-голямо внимание.Как да разпознаем червените светлини на сериозното заболяване, за да се справим по-бързо с него и да избегнем тежките последствия.

Заключение: Болката при рака на яйчниците, за съжаление, най-често е много лека и почти незабележима, затова е важно да следим внимателно за всяка промяна в тялото си, дори и да ни се струва незначителна. Препоръчително жените да посещават гинеколога си поне веднъж в годината, защото навременното диагностициране може да е животоспасяващо.

Ключови думи: тумор, болка, червени светлини, навременното диагностициране.

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА НА ГРЪДНАТА БОЛКА

м.с. В. Костова – СБАЛО-ЕАД

Диференциалната диагноза на гръдната болка е много широка . Основни характеристики на гръдната болка са: интензивност, продължителност, от какво се засилва, от какво преминава и съпътстващите оплаквания от болката. Гръдната болка  може да бъде от сърдечно-съдов, белодробен /плевра/, невромускулен, гастро-интестинален произход.

          Ще разгледам  поведението и    грижите на медицинската сестра при  някои от видовете гръдна болка с нейните основни характеристики:

І. Сърдечната болка се описва като стенокардна болка и бива типична  с три основни характеристики:

а/ локализация на широка площ зад гръдната кост

б/ провокира се от физически усилия

в/ повлиява се бързо до 5 мин. от нитропрепарат, ако няма повлияване се дава втора таблетка нитропрепарат и до 10 мин., ако не се повлияе се мисли за миокарден инфаркт /МИ/.

ІІ. Перикардната гръдна болка е в ляво, ирадира към врата и рамото. Тя се манифестира след вирусна или бактериална инфекция, и при  всички системни заболявания . Характерна е с продължителност, интермитентност, с малък перикарден излив  /при  по-голям излив в перикарда няма болка

ІІІ. Плевралната болка е локализирана  в определен участък на гръдния кош, най-често едностранна . Тя може да бъде внезапна при /белодробен тромбемболизъм ,пневмоторакс/, или с постепенно развитие на остър възпалителен процес /пневмония, плевропневмония и плеврит/.

ІV. Болка при интеркостална невралгия Тя е неврологична ,появява се по дължината на интеркосталните нерви,  които са разположени между ребрата, и  са залавени за торакалния дял на гръбначния стълб и стернума.  Болката се появява епизодично като тъпа и продължителна с  характер на пробождане, разкъсване и спазъм.

V. Гръдната болка при гастроезофагеален рефлукс /ГЕР/   се характеризира с парене зад гръдната кост, оригване, регургитация на кисело-съдържимо, не се влияе от физически усилия и почти винаги е във връзка с режима на хранене. Често тя имитира стенокардия и се повлиява от нитропрепарати. Повлиява се също от антиацидни средства.

 

Ключови думи: специалисти по здравни грижи, гръдна болка, правила на поведение

Психологическа подкрепа при болка и тревожност. Обучение на пациента и неговото семейството.

                  М. КостоваПсихолог-консултант –  КОЦ Враца ЕООД 

Цел: Да се разгледа връзка между болест, болка и емоции и да се докаже хипотезата, че емоционалното състояние, болката и тревожността може да се променят при приложението на психологически подходи и обучение на пациентите и семейството му.

Методи:

          І. Измерване на болката, тревожността и депресията.

            ІІ. Облекчаване на болката чрез намаляване на стреса.

Изводи:

  • При всички онкологични пациенти се препоръчва скрининг за дистрес, мониториране и при необходимост – пренасочване за психосоциална помощ.
  • Препоръчва се използване на скрининг, определящ ниво и причини за дистрес (дистрес-термометър).
  • Препоръчва се скринирането на онкологични пациенти да се инициира и осъществява от онкологичен екип при всякакви условия и във всеки стадий на болестта.
  • При онкологични пациенти с данни за клинично значимо ниво на дистрес (умерен и тежък) се препоръчва идентифициране на специфичния проблем чрез Списък с проблеми, клинично изследване, клинични интервюта, валидирани инструменти за тревожност и депресия, с последващо пренасочване към съответен специалист.
  • Интервенциите за лечение на болка и тревожност, свързани с процедура, трябва да отчитат нейния вид, очакваното ниво на болка, индивидуалните характеристики на пациента, възрастта и физическото му състояние.
  • При онкологични пациенти се препоръчва семейна и брачна консултация.
  • Препоръчва се емоционално-фокусирана и интегративна поведенческа терапия.
  • Препоръчва се психосоциална работа със семейството/роднините на онкологичните пациенти с цел оптимизиране на междуличностните взаимоотношения.
  • Препоръчва се индивидуална психологична работа със съпруга или съпругата на онкологично болния.
  • При пациенти в терминален стадий се препоръчва терапия при скръб, фокусирана към семейството. 

Ключови думи: болка, тревожност, стрес, депресия,  обучение, препоръки.